1 юни 2010 г. е денят, в който тази година спираме да работим за държавата и започваме да работим за себе си - по-точно в 16 часа и 23 минути във вторник, 1 юни, съобщиха от Института за пазарна икономика (ИПИ).
През 2010 г, българите ще работят цели 5 месеца, за да си платят различните данъци и такси, тоест за да напълнят държавната хазна.
Така наречения "Ден на свобода от правителството" през последните години настъпва винаги в края на месец май, но през 2010 г. ще прескочи до юни.
Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста - сравняват се приходите в държавния бюджет с БВП на страната.
Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през годината.
През 2010 г. българите ще изработят средно по 174 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2010).
Следователно, през 2010 г. са необходими почти 152 дни, за да се изработят предвидените 26,4 млрд. лв. приходи в бюджета. За сравнение, миналата година сме работили 3 дни по-малко, за да попълним хазната. Денят на свободата от данъци отговаря на следния въпрос:
"Каква е цената, която плащаме за държавата?"
Този ден е своеобразен показател за ролята на държавата и степента на преразпределението в икономиката. Колкото по-късно в годината настъпва този ден, толкова по-голям е размерът на държавата и съответно - облагането на бизнеса и гражданите в страната.
Въпреки намалението на някои преки данъци през последните години, преразпределението в България е все още на сравнително високо ниво - над 40% от БВП на страната. Днес от ИПИ съобщиха и че
през последната година емигрантските пари намаляват значително.
Част от разполагаемия доход във всяка страна се формира от средства заработени в друга държава и изпратени или донесени у дома.
Разликата между получените от чужбина и изплатените на чужденци доходи определя дали една страна е нетен износител или вносител на фактора труд.
Дори и през последните два месеца на 2009 г. да са трансферирани средномесечни обеми от средства, общият размер, както номинално, така и като процент от БВП, е намалял спрямо 2008 г.
Според ИПИ причините за това се коренят във външни фактори, като финансовата и икономическа криза, които са намалили възможностите за заплащането в чужбина като цяло, в това число и за българи.
Едно от доказателствата за това е и пряката връзка на трансферираните средства към България и реалния растеж на 15-те стари членки на ЕС, които са и основна емиграционна дестинация за българите.
Негативните ефекти за икономиката като цяло от спада на изпратените средства през 2009 г., както и очакванията за спад и през тази година, ще са предимно по линия на по-ниския разполагаем доход на получаващите ги/носещите ги, казват от ИПИ.
