Хърватия от доста време харчи повече, отколкото изкарва, покривайки дефицита със заеми и с привидно неизчерпаемите приходи от туризъм, вместо да предприеме непопулярни реформи за намаляване на разходите и да се изправи срещу кризата.
Но с намаляването на туристите и предпазливостта на кредиторите страната може да се изправи пред дълбоки проблеми.
И за разлика от някои по-богати страни, които изпаднаха в подобни затруднения, тя няма много места, от които да потърси помощ.
Икономисти и политици имат разногласия за сериозността на проблема и дали Хърватия трябва да направи остър завой спрямо сегашния си курс. Някои казват, че може да си позволи да почака.
Според официални данни общият външен дълг на Хърватия в момента възлиза на 44 млрд. евро. И това на фона на брутен вътрешен продукт, възлизащ на 39 млрд. евро през 2008 г., чийто размер намаля през 2009 г.
Няма друга възможност, Хърватия дължи повече, отколкото изкарва
Отчасти това се дължи на икономическата криза, която силно засегна страната, като навреди най-много на основната й индустрия - туризма. Постъпленията в тази област са намалели с 1 млрд. евро през 2009 г.
Австрийската "Райфайзен банк" прогнозира в доклада си за страната, че въпреки намаляването на приходите Хърватия ще продължава упорито с прекомерното си харчене и през 2010 г.
Опозиционният политик Радимир Чачич смята, че страната е сигурна в икономическо отношение, защото ще може да разчита на финансова подкрепа от Европейския съюз, към който се надява да се присъедини през 2012 г.
"Ще продължаваме да смитаме проблемите под килима до следващата пролет и безработицата ще нарасне, но дотогава ще бъдем на финалната права на членството ни в ЕС и ще получим достатъчно помощ, за да се справим", заяви той пред седмичника "Глобус".
Темпът на Хърватия по пътя й към ЕС се забави до пълзене
а някои от най-тежките реформи - като приватизацията на огромната и зависима от субсидиите корабостроителна промишленост - все още чакат.
А разходите не дават признаци, че ще намалеят. От 4,5 млн. души население 320 хил. са безработни, а други 1,15 млн. са пенсионери, чиято тежест се прибавя към икономическото усилие.
Политиците може би настояват, че ЕС ще помогне на Хърватия да изплува, тъй като съюзът даде сигнал, че ще направи това с Гърция. Но разтревожени гласове посочват, че Атина много трудно успя да спечели обещанията за спасителната помощ.
Нещо повече, Хърватия е само кандидат за членство. За разлика от Гърция, ние все още не сме част от ЕС, така че Господ да ни е на помощ, казва политическият анализатор Дамир Грубиша.
Но близостта на Хърватия до ЕС, комбинирана с прогнозите за приходи от 6 млрд. евро от туризма тази година, прави трудно сравняването й с други страни с финансови проблеми.
Страната не е като Гърция, която почти стигна до банкрут
Макроикономическите данни на Хърватия съвсем не са толкова лоши, казва икономистът Дамир Юрчич, който твърди, че "унгарският сценарий" е много по-подходящо сравнение.
"Там правителството падна заради кризата. Тук ние де факто имахме същата ситуация, когато премиерът Иво Санадер подаде оставка през юли, но тук нямаше опозиция, която да иска да поеме юздите", казва той.
Според неговите думи "около десетина други параметри" трябва да бъдат взети предвид, заедно с данните за дълга, за една макроикономическа прогноза. Накрая, дори обслужването на външния дълг също ще зависи от летния туристически сезон, посочи той.
Все пак според повечето прогнози страната ще избере средния, и доста тесен, път между капаните и ще действа както обикновено.
"Хърватия няма да стигне до банкрут, но пространството й за маневри е много ограничено", казва икономистът Велимир Сонье в лекция през март. Междувременно, в случай на спешна нужда, винаги може да се продаде "семейното сребро", казва икономистът Анте Бабич.
"Правителството все още държи някои сектори от икономиката в портфейла си, така че пред нас стои нова вълна на приватизацията", казва той.
