Независимо дали е опит за запълване на фискалната дупка, или предизборна маневра, предложението на българския кабинет за данък върху лихвите по банковите депозити предизвика изненада и съвсем нелека критика.
Приходите от банкови депозити ще бъдат облагани с плосък данък от 10% от януари идната година.
Това гласи идеята на финансовия министър Симеон Дянков, която получи одобрението на премиера Бойко Борисов.
Промяната ще донесе на хазната допълнителни 120 млн. лева.
Предложено бе средствата да се използват за вдигане на пенсиите, но това изглежда все повече като подозрителен и популистки ход, взет месеци преди идните парламентарни избори, коментира в материал за "Файненшъл Таймс" Андрю Макдауъл.
Доводите на кабинета към момента са, че данъкът ще изравни България с европейските норми и същевременно ще спомогне за свалянето на дефицита.
Балканската страна от месеци прилага успешни програми за фискална дисциплина. София се цели в дефицит от 1,3% от БВП през т.г. и в балансиран бюджет през идната.
От известно време насам българите трупат спестяванията си в банкови сметки, но вътрешното търсене остава ниско.
Депозитите на домакинствата нараснаха с 13,8% на 33 млрд. лева през годината до края на август, съобщи преди време Ройтерс.
Дянков и Борисов изобразиха промяната като инструмент за запушване на дупката. Те изтъкнаха, че повечето европейски държави облагат с данък лихвите по банковите депозити. Но според критиците планът е необмислен.
Изброявайки обичайните аргументи за ефективно двойно данъчно облагане на един и същ доход, Георги Ангелов – старши икономист от института Отворено общество, обяви пред БНР, че новата мярка ще премахне стимулите за плащане на данъка и ще премине набързо в сивата икономика.
Това обаче ще противодейства на една от основните цели на плоския данък.
Правителството изненада всички с предложението, което по-рано беше отхвърлено като вариант, припомня ФТ.
Централната банка и профсъюзите заявиха, че са били държани в неведение за промените. Така, в съчетание с уклончивите обяснения за повишението, сред обществото се създава впечатлението, че това е поредният необмислен ход на управляващите.
"Макар че в аргумента за справедливостта има известна тежест, дебатът би трябвало да бъде за това защо правителството предлага данъка в последния момент; защо нямаше последователност и защо се въвежда по време на криза", заявява Светла Костадинова от Института за пазарна икономика. "Тази промяна не трябва да се прави прибързано".
Според нея съществуват ред други значително по-добри възможности за съкращаване на дефицита, в това число спиране на съмнителните обучителни програми за безработните.
Дянков обаче обеща пред пресата, че ще продължи по план с данъка. Кабинетът несъмнено е отправил поглед към изборите.
Той се нуждае от парите, а нарастващите български спестявания изглеждат все по-нисък и достъпен за ръката плод, завършва коментарът на Андрю Макдауъл.
Още икономически и финaнсови новини на Pariteni.bg
