Б ългария остава под наблюдение заради икономически дисбаланси, съобщи Европейската комисия.
През април Комисията установи макроикономически дисбаланси в България, свързани най-вече с намаляването на задлъжнялостта в корпоративния сектор и продължаващото приспособяване на външните позиции, конкурентноспособността и трудовия пазар.
В новия си доклад ЕК отбелязва, че няколко индикатори са над установения праг, включително международната инвестиционна позиция и безработицата, съобщи БГНЕС.
"Рисковете от външната позиция са намалени спрямо предишните няколко години. Отрицателната международна инвестиционна позиция остава висока, докато нетният външен дълг е значително по-нисък предвид потока на преките чуждестранни инвестиции.
Освен това както отрицателната международна инвестиционна позиция, така и нетният външен дълг са с тенденция към намаляване, стимулирани от приспособяването на текущата сметка към баланс и трайният положителен принос на преноса на капитали. Корекцията на текущата сметка е в общи линии нециклична и има сравнително слабо въздействие върху икономическата активност.
Индикаторите, свързани с цените и конкурентноспособността, продължават да се подобряват и в бъдеще ще подкрепят увеличаването на износа. Продължава намаляването на задлъжнялостта в частния сектор. Нефинансовият корпоративен дълг е относително висок в България в сравнение с подобни на нея страни, макар че голяма част от него е резултат от трансгранични междуфирмени заеми.
Трудовият пазар остава слаб, а безработицата, включително младежката и дълготрайната, продължават да се увеличават, макар че намаляха през 2013 г. Бедността и социалното изключване също се увеличиха през тази година, констатират от ЕК.
Според доклада на Комисията, цитиран от БТА, България е взела съществени мерки, с които да гарантира устойчивостта на публичните си финанси. Тя коригира прекомерния си дефицит през 2011 г. и в структурно изражение достигна своята средносрочна цел (СБЦ) от минус 0,5% от БВП през 2012 г. С консолидиран държавен дълг в размер под 20% от БВП България се нарежда сред държавите с най-ниско съотношение на дълга в ЕС. България значително укрепи фискалната си рамка през последните години, което допринесе за поддържането на бюджетна дисциплина и повишаване на доверието във фискалната политика. Спрямо приходите спазването на данъчното законодателство и ефикасността на данъчната администрация все още са предизвикателства в България.
По отношение на пенсионната реформа България предприе някои стъпки в положителна насока, но са необходими допълнителни усилия за ограничаване на ранното излизане от трудовия пазар. Все още липсват конкретни стъпки за ограничаване на злоупотребите със системата на пенсиите за инвалидност. Реформите в сектора на здравеопазването са възпрепятствани от липсата на административен капацитет, се отбелязва в доклада.
По отношение на растежа и конкурентоспособността от ЕК отбелязват, че законодателството за обществените поръчки бе реформирано, но е необходимо да се извършат още подобрения за укрепване на административния капацитет и осигуряване на прилагане. Неотдавнашните промени в правилата за забавените плащания ще подобрят цялостната бизнес среда, за което ще спомогне и планираната реформа на процедурите при неплатежоспособност, която все още предстои да бъде извършена от правителството. България все още трябва да постигне напредък в реформата на съдебната система.
Транспортната инфраструктура на България отбеляза подобрения през последните години, но остава значителен потенциал за подобряване на ефективността. Същото важи за сектора на водоснабдяването и сметосъбирането. В този контекст България трябва да подобри административния капацитет на съответните регулаторни органи. Необходими са значителни реформи в българския енергиен сектор, за да бъде приведен в съответствие с вътрешния енергиен пазар и да се подобри ефективността.
България страда от по-ниски от средните и намаляващи нива на заетост,
както и от големи различия в процента на безработица между отделните региони и групи от населението. Необходими са реформи за подобряване на ефективността на службите по заетостта и за прилагане на ефективни мерки за увеличаване на заетостта сред младежите. Като цяло качеството и ефективността на нейната образователна система също трябва да се подобрят.
Реформите са в процес на подготовка, но тяхното приемане и изпълнение са забавени. Що се отнася до минималните осигурителни прагове, правителството предприе стъпки за ограничаване на тяхното въздействие, но тези усилия попречиха на по- изчерпателния преглед на системата.
