До утре работим за държавната хазна

Тази година българите ще работят до 4 май, за да попълнят държавната хазна.

Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си, показват изчисленията на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Датата показва кога заплануваните приходи в държавния бюджет ще бъдат изпълнени, ако всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата.

У нас тя се нарича "ден на свобода от правителството", а по света е известна като Tax Freedom Day.

В България този ден традиционно се пада през месец май, като по-ранното му настъпване се дължи до голяма степен на появата на бюджетен дефицит.

Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но всъщност харчи както преди – за сметка на натрупани резерви и нови дългове, обясняват от ИПИ.

Ако продължим със символичната сметка, то от 4-ти до 13-ти май са дните, когато данъкоплатците ще трябва допълнително да работят за държавата, за да покрият и планирания дефицит за 2011 г. Тези десетина дни рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата.

През 2011 г. българите ще изработят средно по 211 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания брутен вътрешен продукт (БВП).

Следователно, през 2011 г. са необходими 124 дни, за да се изработят предвидените 26,2 млрд. лв. приходи в бюджета.

Само за сравнение – това, което държавата планира да изземе от населението, за да попълни бюджета, е повече от 60% от разходите на домакинствата за 2010 г.

Най-много дни през 2011 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 31 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 18 дни. За осигуровките ще ни трябва почти месец – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно.

Приходите от подоходните данъци ще попълним за 10 дни, а тези от корпоративни данъци - за 8 дни. Широко дискутираните през годината имуществени данъци ще ни костват три пълни дни.

Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода, смятат икономистите. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано.

Единствено приходите от подоходен данък се задържаха сравнително стабилни.

Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен данъци, но покачване на социални осигуровки и минимални осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, както и сериозно квази данъчно бреме (такси).

Всичко това идва да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си - често за сметка на другите, които не плащат, заявяват още от ИПИ.