Бюджетният дефицит на България се е свил до 105 млн. лв. през август от 565 млн. лв. в края на юли, пише електронното издание на "Уолстрийт Джърнъл".
Изданието се позовава на документи, до които "Дау Джоунс Нюзуайърс" е имала достъп.
Понижението в дефицита е в резултат на орязване с 15% на правителствените разходи. Новата валст в България предприе и замразяване на заплатите и пенсиите до юни 2010 г., отбелязва изданието.
За България най-лошото от кризата тепърва предстои, но строгата фискална политика ще доведе до балансиран бюджет в края на годината, казва българският финансов министър Симеон Дянков в интервю за "Дау Джоунс Нюзуайърс".
По неговите думи овладяването на дефицита е необходимо, за да се запази стабилността на българския валутен борд, на който инвеститорите винаги са гледали като на извор на сигурност в българската икономика.
Системата на валутния борд ще бъде запазена, докато България не приеме еврото като официална валута.
Икономическата криза запрати българския бюджет в пропастта, като основен принос имаше сриването на приходите от ДДС заради намаляващото потребление в страната.
Популистките харчове на предишното правителство преди изборите изостриха тенденцията, което събуди страхове, че бюджета ще влезе в дефицит за пръв път от много години насам, пише още "Уолстрийт Джърнъл".
Данните от Министерството на финансите относно състоянието на публичните финанси през летните месеци наляха допълнително масло в огъня.
Сегашното състояние на бюджета контрастира с данни от други европейски страни, където резкият спад в икономическата активност доведе до доста големи дефицити и заеми от МВФ, като Румъния и Сърбия.
Икономисти и чужди политици приветстваха строгите мерки, възприети от новото правителство.
"Само преди няколко месеца България беше черна овца... Страната беше една от най-проблемните в региона, а сега изглежда се промени напълно и даде на всички урок", казва Найджъл Рандъл, анализатор на развиващи се пазари за Ар Си Ем Кепитъл Маркетс.
Дянков прогнозира, че българската икономика ще е преминала през най-лошото след края на годината, като подчертава, че не бърза да търси помощ от МВФ.
"Ще имаме по-ясни индикации дали се нуждаем от заем от МВФ в началото на 2010 г.", казва той.
България, която е най-бедната членка на ЕС, трябваше да разчита на чужди инвестиции за формирането на една четвърт от брутния си вътрешен продукт (БВП) през изминалата година.
Някои нейни съседки, като Турция, започнаха да регистрират до скоро немислими търговски излишъци, а външнотърговският дефицит на България се очаква да се свие до 15% от БВП, сравнено със стойността от 25% от БВП за миналата година, показват последните прогнози на Ай Ен Джи.
България ще трябва да намали търговския си дефицит до стойност по-малка от 10% от БВП, за да успее да се присъедини към валутния механизъм ERM2 (чакалнята за еврото).
Въпреки намаляващите приходи от туризъм и затворените фабрики, икономиката на страната засега успява да избегне нуждата от спешно финансиране и двуцифреното свиване на икономиката, регистрирано от балтийските държави.
Въпреки това икономиката на страната е в рецесия за пръв път от 12 години, след растеж от 7% регистриран през 2008 г.
Безработицата се покачва, а привлекателността на членката на ЕС като бизнес дестинация с евтина работна ръка се изпарява, което намалява шансовете за възстановяване, базирано на износ.
Дянков прогнозира, че износът ще се въстанови към края на годината благодарение на излизането на Франция и Германия от рецесията.
Въпреки това, с очакванията пикът на безработицата да бъде достигнат през последното тримесечие на 2009 г., както и с надеждите за възстановяване, които зависят основно от апетита за риск и от стабилния растеж на ключови европейски пазари, перспективите за бъдещето са несигурни.
България все още е поставена пред много изпитания, икономиката има проблем с големия външен дълг и ако възстановяването се забави, ударът може да бъде много тежък, казва Нийл Шийринг, икономист от "Кепитъл Икономикс".
Въпреки това бизнесът в България има високо доверие в новото правителство, което има реална възможност да прокара структурни реформи, необходими за преодоляването на кризата.
