Дали щастието трябва да стане показател за развитието на една страна? Дали не е време концепцията за брутен вътрешен продукт да бъде заменена с тази за брутно вътрешно щастие?
Премиерът на Бутан Джигме Тинли заяви пред среща на ООН на високо равнище, че
не просто трябва, а е задължително това да стане,
ако човечеството иска да избегне настоящия си неустойчив и саморазрушителен курс, предаде Асошиейтед прес.
Малката хималайска държава, която е най-щастливата страна в Азия според първия доклад на ООН за щастието в света, свика срещата в рамките на усилията си да разработи нов икономически модел, базиран на принципите на щастието и добруването.
"Моделът за развитие, базиран на БВП, който предполага безкраен растеж на планета с ограничени ресурси, вече не е икономически смислен.
Той е причината за нашите безотговорни, неморални и саморазрушителни действия", каза Тинли.
Целта на развитието трябва да е създаване на благоприятни условия чрез
държавна политика за преследване на крайната цел - щастието от всички граждани,
добави той.
Конференцията под мотото "Щастие и добруване: Определяне на нова икономическа парадигма", събра стотици държавни представители, сред които президента на Коста Рика Лаура Чинчила, академици и обществени лидери.
Всички те се съгласиха, че щастието е важно, макар и да не подкрепиха задължително предложения от Бутан индекс.
Докладът за щастието в света сочи, че най-щастливите страни са Дания, Норвегия, Финландия и Холандия, а бедни държави като Того, Бенин, Централноафриканска република и Сиера Леоне са на последно място.
Според проучването обаче социални фактори като силата на социалната подкрепа, липсата на корупция и степента на лична свобода са
по-важни от богатството
Изследването дава някои практични предложения на правителствата да направят гражданите си по-щастливи, като например да посрещат основните им нужди, да засилят социалната система, да прилагат активна трудова политика, да подобрят услугите, свързани с психическото здраве, да подкрепят съчувствието, алтруизма и честността и да помагат на обществото да устоява на хиперкомерсиализма.
