Нито бизнесът, нито синдикатите одобриха бюджета за здраве

Н ационалният тристранен съвет обсъди днес предложените проектобюджети на държавата, на общественото осигуряване и Здравната каса за следващата година.

Утре трите документа ще бъдат приети от правителството и след това внесени за обсъждане от парламента.

Бизнес организациите подкрепиха със забележки бюджета на държавата и отхвърлиха този на Здравната каса.

Синдикатите отхвърлиха и трите предлагани бюджета - на държавата, на общественото осигуряване и на Здравната каса, тъй като не виждат в тях нови политики. 

Финансовият министър Петър Чобанов представи основните параметри на Бюджет 2014 пред участниците в тристранния диалог. 

"Основен приоритет е образованието и ученето през целия живот, разглеждаме образованието като основен фактор за растежа. Реформата в здравния сектор е друг приоритет на правителството. Целта е да преодолеем изтичането на ресурс в неефективна посока, приоритет е оптимизацията на администрацията", обясни финансовият министър.

Местната власт също е един от приоритетите на Бюджет 2014, заяви Чобанов в началото на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Финансовият министър напомни, че местните власти ще могат да кандидатстват с проекти за финансиране от новия фонд, който ще бъде създаден, и който ще бъде с общ бюджет от 500 млн. лв. 

В разчетите по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет са предвидени 81,5 млн. лв., като парите за делегирани от държавата дейности нараства с 46,5 млн. лева, 10 млн. лв. повече се дават за изграждане на общински пътища и 10 млн. лв. повече за капиталови разходи. 

Увеличаването до 340 лв. на минималната работна заплата

отговаря на основните принципи на политиката по доходите по отношение на нископлатените работници, подчерта социалният министър Хасан Адемов.  През следващата година нетният размер на възнаграждението на осигурените на минималната работна заплата ще стане 266 лв., което с малко надвишава линията за бедност за страната, обясни той. 

На практика разполагаемият доход на тези, които са осигурени на минималната работна заплата, ще се увеличи с 23,50 лв. на месец.

Напрегнат, но осъществим е планираният в Бюджет 2014 ръст на данъчните приходи, коментира преди заседанието на НСТС председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Той коментира, че в бюджета има заложен по-голям буфер и напомни, че са увеличени средствата за неотложни и непредвидени разходи до над 700 млн. лева. 

При недостигане на приходи, следва да се върви към намаляване на административните разходи, а не да се задържа възстановяването на ДДС и забавяне на плащането по изпълнени обществени поръчки, подчерта той. В Бюджет 2014 са намалени разходите за сигурност и отбраната, увеличени са разходите за образование, това са правилни стъпки, но могат да бъдат и по-решителни, коментира още Велев. 

Предвижданият ръст от 1,8 на сто на БВП е оптимистичен, нашата прогноза е 1,3-1,5 процента, отбеляза той. По думите му има плаха тенденция за увеличаване на заетостта, но за да се ускори, трябва да има активни мерки в тази посока. 

От АИКБ обаче смятат, че увеличението на минималната работна заплата е грешка. Това ще доведе до задържане на тенденцията за ръст в заетостта, смята Велев. 

От увеличението на минималната работна заплата ще бъдат засегнати над 100 хил. заети в икономически сектори, в които средното заплащане на труда става много близко до минималната работна заплата, коментира той. АКИБ не подкрепя и увеличаването на максималния осигурителен доход, както и запазването на трите болнични дни, заплащани от работодателя. 

Велев отбеляза също липсата на промяна в процента, начисляван за прослужено време. Не виждаме усилия за ускоряване въвеждането на електронно управление и електронно правителство, заяви председателят на АИКБ.

"Това, което трябва да се случи, е да се въведе минимална пенсионна възраст за всички категории по чл. 69 (от КСО, касаещ ранното пенсиониране) и да се направи преглед на лицата, които ползват категории.

Трябва да се сложи край в специални закони да се третират пенсионни въпроси", каза Ася Гонева от КНСБ на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се обсъжда Бюджет 2014. По думите на Гонева лицата, които се пенсионират по чл. 69, имат много голям принос в ефективната възраст на пенсиониране, те получават много по-високи пенсии от всички останали и я получават много по-дълго време, те имат и редица привилегии, които държавата е предвидила за тях.

Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК заяви, че категорично не приемат административното увеличение на минималната работна заплата, което е в противоречие с намеренията за разкриване на нови работни места. По думите му нарастването на общия държавен дълг не е насочено към създаване на работни места и инвестиции, а е предимно за социални разходи и потребление.

Ниска е скоростта на реформите в образователната и здравната система, а пенсионната реформа е блокирана, заяви Данев. Той също призова да се премахне заплащането на болничните от работодателите за първите три дни. Имаме срив на събирането на осигурителните плащания, констатира бизнесът. Голямата част от икономиката плаща върху минималните прагове, а данъчната администрация бездейства, коментира Данев. Той заяви, че

БСК не подкрепя бюджета на НЗОК, защото е заложен дефицит от 440 млн. лв. в болничната помощ, не са предвидени 300 млн. лв. забавени плащания и не е ясно от къде излизат 105 млн. лв. излишък.

Поддържа се огромна администрация в системата - над 3000 души, няма електронно правителство и здравеопазване, няма ефективни механизми на разходване на средствата от НЗОК, добави Данев. Той предложи да се промени управлението на НЗОК, като държавата се оттегли, а в ръководството на Здравната каса влязат "онези, които допринасят със средства".

Данев коментира и ранното пенсиониране на военните, като призова да се види примера на европейските страни в това отношение. Никъде не взимат 20 работни заплата и подобни привилегии деформират осигурителната ни система, смята Данев.

Всеки лев в чужд джоб за работодателите е лична обида, така президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев отвърна на позицията на бизнеса по отношение на минималната работна заплата. По думите на Тренчев трябва да има механизъм за определянето й, за да може всеки министър да знае какво го очаква.

Той се спря и на проблема с електронното управление - всяка година се пръскат стотици милиони, а него го няма и няма, коментира синдикалистът. Според него основните проблеми на здравеопазването са двата милиона неплащащи, огромното количество болници и липсата на електронна система, която да дава информация в реално време какво става в здравеопазването.

Държавната администрация е раздута, но преди да се премине към численото й намаляване трябва да се знае каква администрация искаме, каза Тренчев и коментира, че управляващите нямат идеи за реформа в администрацията. Той се обърна към вицепремиера Златанова с думите "имате колега, с цяло министерство, за което всички задават въпроси какво прави".