Лешек Балцерович е най-видният икономист на полския преход. На 29 юни в големия салон на БАН бе представена книгата "Лешек Балцерович" от полския журналист Витолд Гадомски.
Тя описва неговия живот и постиженията му, както и съвременната история на Полша - от тежката икономическа криза през 80-те до завършилите с успех пазарни реформи.
Като финансов министър в три правителства той успява да стабилизира валутата, да ускори развитието на страната и да избегне сериозна финансова криза в държавата за последните 15 години.
Благодарение на бързия темп на реформите, които прилага, станали известни като "Планът Балцерович", Полша първа от страните в преход успява да осъществи трансформацията към пазарна икономика.
Според него единствения начин за правене на реформи е те да стават бързо, в противен случай страните, които ги отлагат, плащат по-високата цена.
- Г-н Балцерович, кои са причините за финансовата криза и не лекуваме ли по-скоро нейните симптоми?
- По отношение на причините дискусията продължава, но смятам, че най-важните причини са свързани с погрешната икономическа политика на САЩ и някои по-големи страни на Запад, а не са свързани с някакви слабости на пазара.
- Кои бяха основните грешки, допуснати в САЩ, които допринесоха за кризата?
- Лихвените проценти на централната банка бяха намалени прекалено много особено през 2003 г., което доведе до прекален ръст на кредитите.
А прекаленият ръст на жилищните кредити стимулираше прекален ръст на цените на имотите.
В САЩ се упражняваше политически натиск върху финансовите институции, за да предоставят заеми на хора с твърде малки възможности за погасяване на кредити.
Диагнозата е много важна, защото без точна диагноза няма правилна терапия. Струва си да представяме как са се формирали тези факти, за да избегнем фалшивите изводи в икономическата политика.
- Твърдите, че държавите, които са създали условия за развитие на финансовия сектор, са допринесли за неговата криза. Къде сбъркаха държавите?
- Много сериозно допринесоха за нея, не казвам, че на 100% те носят отговорността, но повечето причини се съдържат в погрешната намеса на държавите, а не в принципите на пазарната икономика.
Финансовите пазари не са свободни пазари, те подлежат на регулации, но действат и под влияние на държавната парична политика.
- Участвахте в екипа, който трябваше да създаде правилата за надзор на финансовите пазари в Европа. Какви са предложенията в тази посока?
- Това е т.нар. "група Де Ларозиер", екип от осем икономисти, ръководени от бившия президент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Работата продължи от ноември м.г. до края на този февруари и завърши с изготвяне на доклад, който е публично достъпен.
Той беше приет от Европейската комисия (ЕК), а след това основните му точки бяха приети и от Съвета на Европа.
Докладът съдържа диагнозата, за която споменах - сериозните грешки на някои страни като причина за кризата.
Затова обръщаме внимание на това как да се промени паричната политика, кои регулации да променим, за да не повторим в бъдеще подобна сериозна криза.
Предлагаме създаването на две институции - едната ще се заеме с ранното предупреждение, когато има опасности за твърде голямо напрежение на финансовите пазари при прекален ръст на кредитите, която ще се нарича Европейски съвет за системния риск.
Освен това предлагаме при запазване на банковия надзор в държавите да създадем център на европейско ниво, който да се занимае с такива неща, които никой от отделните държавните надзори не е в състояние да поеме.
- Кое от "Плана Балцерович” не беше приложено в страните на Източна Европа, за което те плащат по-висока цена за прехода?
- Бях канен в различни държави от региона, в България бях през 2003 г., а също и в Румъния. Бях доста често в Грузия, но заради други ангажименти не съм играл ролята на системен съветник.
Но и в Полша не всичко се осъществи. Затова се опитвам да влияя на общественото мнение в Полша, за да довършим реформите.
Ние довършихме приватизацията, повечето предприятия са частни, но останаха и държавни. А ако са държавни, те са политизирани и съществува риск, че няма да издържат на конкуренцията с частния сектор.
Твърде големи са бюджетните разходи в Полша, имаме твърде високи данъци и твърде голям дефицит.
Не твърдя, че нищо не е свършено в Полша, проведени бяха много реформи, особено в първоначалния период, когато имах възможност да отговарям за реформите, после се забавиха.
Но изследванията показват, че колкото по-малко са пазарните реформи, толкова по-лошо става. Тогава има повече ненужна икономическа политика и проблемите се увеличават.
Всяка страна трябва да си каже, какво още трябва да се направи. Във всяка страна остава още много за довършване.
- Създадохте наскоро гражданска организация, чиято цел е да убеждава хората да гласуват умно. След седмица в България избираме свой парламент, какво бихте посъветвали в тази посока?
- Не бих си позволи директно да се намесвам, но ще кажа това, което се опитвам да предам и на поляците. Не вярвайте на дядомразовци, които много обещават, че ще дават, дават, дават.
Тези, които дават, не раздават собствените си пари, а бъркат в джоба на данъкоплатците. Колкото повече обещава някой, толкова по-безотговорен е. Съветвам ви да не вярвате на такива.
Смятам, че не трябва да се вярва и на хора, които се обръщат към негативните емоции, към нежеланието, ненавистта, които търсят вътрешен враг, за да спечелят популярност. Обществото никога не печели, когато е разделяно от политиците. Ако не се доверим на тези, тогава ще избегнем най-големите грешки.
- Как нестабилната политическа ситуация може да задълбочи кризата в България и препоръчвате ли подписване на споразумение с Международния валутен фонд (МВФ)?
- Твърде малко познавам детайлите, за да се изказвам. Важното е страната да има реалистичен държавен бюджет и особено да не се предвижда голям ръст на разходите, защото такъв ръст няма откъде да бъде финансиран.
А България има допълнителна причина да поддържа бюджетна дисциплина, защото бяхте във валутен борд, който беше успешен, но за да се удържи тази парична система, много е важна бюджетната дисциплина.
- Като икономист през целия си живот сте изследвали въпроса защо едни страни са богати, а други - бедни. До какъв отговор стигнахте?
- Отговорът идва от опита на много страни. Нужни са: много индивидуална свобода, особено икономическа, добро законодателство, стабилност на валутата, ниски данъци, които изискват ограничаване на бюджетните разходи, отвореност към света.
Всичко това създава стимули за добра работа. Работата не означава, че трябва да е тежка, а значи творческа, производителна, иновативна.
Трябва да се мисли как да се подобряват условията за хора, който искат добре да работят, в това число за честните предприемачи.
Всяко предложение трябва да се анализира от този ъгъл, така че да се премахват пречките и да се въвеждат благоприятни условия. В повечето страни трябва да се ограничават бюджетните разходи, за да се намаляват данъците.
Трябва да се усъвършенства законодателството, за да не съдържа то твърде много ненужни подробности в законите. Трябва да се работи по посока на независимите и неподкупни съдилища, който да действат бързо.
Трябва така да се избират хората, защото в демокрацията ние отговаряме за страната си, така че депутати да стават тези, които няма да създават лоши закони.
Затова направих организация в Полша, която се казва Форум за гражданско развитие. Защото в демокрацията е така - на каквото си постелиш, на това ще легнеш.
Избирайки добре или зле, ние избираме нашето добро или лошо бъдеще. Затова си струва да се замислим,кого избираме и кого не искаме да изберем.
