През 2009 г. брутният вътрешен продукт в много страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще се свие повече от този в Западна Европа, защото неговият ръст в предходните години е бил силно зависим от растежа в тези държави, прогнозира Петер Брезинчек, ръководител на отдела за икономически и финансови анализи на Райфайзенбанк.
Брезинчек, който изнесе лекция в Центъра за европейски проучвания на Сити юнивърсити в Ню Йорк, очерта три основни причини за кризата в ЦИЕ.
На първо място, това е фактът, че страните от този регион са много зависими от засиления си износ към западните икономики, на второ - големият ръст на чуждестранни инвестиции от държавите от ЕС и на трето - кредитния бум и износа на парична маса, което пък увеличава дефицита по текущите им сметки.
Големите успехи в миналото стават причина за големи проблеми сега, обобщи Брезинчек.
Той се спря на последствията, които икономиките от ЦИЕ ще понесат през следващия едногодишен период - бързо намаляване на БВП, поскъпване на кредитите както за бизнеса, така и за населението и високи финансови разходи по погасяването им.
Макар и много нехомогенни като цяло, може да се прогнозира, че икономиките в региона ще достигнат дъното на кризата през есента на тази година, каза анализаторът и добави, че очаква спад от средно 5% на БВП в страните от ЦИЕ.
Според него капиталовите потоци към държавите ще намалеят около пет пъти - от 158 млрд. долара през 2008 до 30 млрд. през 2009.
Брезинчек посочи като допълнително усложняваща положението причина бързото нарастване на заплатите в нашите страни през последните години - средно с 20%.
Той смята, че е наложително да има корекция на възнагражденията или по линията на девалвация на местните валути или по пътя на намаляване на разходите за заплати.
Първите признаци на слабо възстановяване може да се очакват през следващата година, когато Брезинчек очаква среден ръст от един процент, който да нарасне до 2% през 2011.
Той предвижда, че стабилизиране на икономическия растеж до нивата отпреди кризата може да се наблюдава след 2012 г. - тогава страните от ЦИЕ ще изпреварят със средно 2% тези от Западна Европа по ръст на БВП.
За целта е необходимо да се намали дефицитът по текущите сметки и бюджетния дефицит до 3% чрез съкращаване на обществените разходи.
Лекторът напомни и че растежът на размера на кредитите е изпреварил този на производителността и този показател също трябва да се коригира, за да се разчита на увеличаване на растежа.
Според него добър показател е, че всички местни валути на страните от региона са в благоприятно съотношение спрямо еврото, което е гаранция за недопускането на финансови и икономически диспропорции в близко бъдеще.
Като цяло, представителят на Райфайзенбанк заключи, че въпреки бързият ръст на догонване на страните от Западна Европа, държавите от региона на ЦИЕ все още изостават твърде много.
Според него интеграцията на тези страни в ЕС е ключова за процеса на догонване:
"Сполучливият изход от кризата за тях ще зависи на първо място от темповете на растеж на икономиките на страните от ЕС, на второ - от собствената им способност да преориентират политиките си и на трето - да мотивират намаляване на кредитирането за сметка на увеличаване на спестяванията".
По отношение на България Петер Брезинчек подчерта, че положителен момент е фиксираният валутен курс и системата на валутен борд.
Той обаче посочи, че страната ни, която е най-нуждаеща се от държавите в региона, неизбежно ще поиска и получи помощ от МВФ през третото тримесечие на годината.
Анализаторът изрази очакването си, че следващото правителство ще даде ясно послание за стриктна монетарна политика и запазване на валутния борд: "Всеки опит за противното би бил равен на катастрофа." - предупреди той.
Във връзка с шансовете ни за влизане в еврозоната, Брезинчек каза, че страната ни не е поставяла конкретни срокове, а и Европейската централна банка е скептична засега за възможностите ни да приемем еврото.
