През февруари България, Беларус и Латвия не са притежавали достатъчно валутни резерви, за да покрият дълговете си с падеж тази година, се казва в новия доклад на Световната банка.
Според институцията от всички източноевропейски държави с високо ниво на краткосрочните дългове само Русия може да покрие тази сума от своите резерви.
Източноевропейските държави трябва да изплатят над 283 млрд. долара краткосрочни заеми през тази година.
За Латвия съотношението между краткосрочните задължения към валутния резерв е 250%, за Беларус - 290%, докато в България то се оценява на около 100%.
В новия доклад се казва също, че необходимостта от преструктуриране на банковата система в комбинация с обособилите се пречки пред мерките за стимулиране на икономиките в държавите с висок доход ще подтискат темповете на възстановяване в световен мащаб.
В тази ситуация, според Световната банка, "развиващите се икономики могат да бъдат движеща сила на икономическото възстановяване, но само ако има подем на вътрешните инвестиции с международна подкрепа, включително възобновяване на международното кредитиране."
Световните икономически сътресения оказват силно въздействие върху притока на чужди капитали към развиващите се икономики.
Най-новият доклад на Световната банка е посветен на този проблем, който, според международната институция, се превръща в своеобразна нова криза.
Икономическата рецесия и нестабилността на финансовите пазари са довели до рязко намаляване на притока на частен капитал в развиващите се икономики.
През 2008 година в тях са постъпили само 707 млрд. долара. За сравнение - през 2007 година сумата е била 1,2 трлн. долара.
Тази година, предупреждава Световната банка, се очаква още по-голям спад – в развиващите се икономки ще постъпят едва 363 млрд. долара.
В Източна Европа и Централна Азия ефектът от намалелите капиталови постъпления от чужбина е драматичен.
Капиталовите потоци са намалели от 56,6 млрд. долара през втората половина на 2008 година на само 3,9 млрд. долара през първото тримесечие на 2009.
В същото време кредитните рискове в региона достигнаха невиждани стойности, предупреждават експертите.
От началото на кризата през септември 2008 година ключовите фактори, определящи икономическия растеж, са се влошили драматично, изваждайки на повърхността дълбоко скритата уязвимост на региона.
Ефектът от пресъхването на капиталовите потоци е подсилен от намаляването на търговския износ.
Само през последното тримесечие на 2008 година износът на България и Латвия е намалял с 6%, а най-много е намалял износът на Турция – с 8%.
Липсата на капитали и намалелият износ водят до главоломен спад в обема на индустриалното производство в региона, казват икономистите от Световната банка.
Най-големи свивания има в Латвия – 24%, Турция – 22%, и България – 18%, следвана от Румъния с 12%.
Икономическата прогноза на Световната банка за региона е свиване с 4,7% през тази година и положителен ръст от 1,6% през 2010.
За България се очаква негативен ръст от 1,5% през тази година
Институцията прогнозира за страната 1,5% положителен ръст през 2010 г. и едва 3% през 2011 г.
Това бавно покачване е придружено от също толкова бавно намаляване на дефицита по текущата сметка.
криза, която тихо расте" />
