Голямата вълна на последиците от икономическата криза върху трудовия пазар в България се очаква през есента, заяви днес председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Лалко Дулевски.
"Това, което правителството може и трябва да прави, и прави до голяма степен, това са много специални програми и масирани действия за подпомагане на хората в бедствие", каза Дулевски.
"Това са младите хора, хора на пазара на труда, това са хора с увреждания, това са хората дълготрайно безработни. Те нямат шансове. Там трябва много бързо да се оправят защитните сили", обясни той.
По неговите думи Европа се оказва по-гъвкава от САЩ, защото прилага много по-гъвкави форми на заетост и на пазара на труда на фирмено ниво.
В някои страни се прилага намалено работно време, намалена работна седмица, както и използването на структурните фондове.
Според анализ на трудовия пазар на страните членки на ЕС безработицата в съюза продължава да се увеличава.
Заетостта спада още от средата на миналата година, намалява временната заетост, като постоянната остава значително стабилна.
Бизнесът се опитва да задържи високо квалифицираните работници, но ако спадът в икономиката продължи по-дълго време, ще стане трудно да се поддържа и тази заетост, каза още Дулевски.
Общо в евросъюза безработицата продължава да расте - тя е достигнала 8,3% в края на март, което е с 1,5% повече в сравнение с миналата година.
Страната ни е една от трите членки, които все още имат по-ниско ниво на безработицата в сравнение с предходната година.
Необходимо е провеждането на политика, базирана на ясни структурни приоритети, която да подготви страната за условията след излизането от кризата, каза още Дулевски.
Сред секторите, които страната трябва да развива, Дулевски открои асемблирането на компютри, производството на телевизори, на бяла техника, производство на български плодове и зеленчуци, храни.
Сред мерките за преодоляване на кризата на трудовия пазар на страните от ЕС, подкрепени от всички социални партньори в рамките на Общността, Дулевски посочи така наречения фискален пакет, свързан с разходи от държавните бюджети.
На първо място става дума за разходи за инфраструктура, съобразена със спецификите на всяка европейска държава.
Друга мярка е свързана с намаляване на данъци и осигуровки или разширяване на обхвата на социални плащания.
Провеждане на политики на гъвкавост на икономиката и в частност на фирмено ниво е сред другите общоевропейски мерки.
В пакета от антикризисни мерки влизат и тези за защита на националните производства като автомобилостроенето или електрониката например. Европейските страни са обединени около тезата за необходимостта от сериозни инвестиции за преквалификация в условия на криза.
Сред антикризисните мерки са тези за подпомагане на малките и средни предприятия и заетостта в тях чрез кредити.
Дулевски обаче каза, че някои от икономическите и социални съвети на страните от ЕС изразяват опасения дали този кредитен ресурс ще достигне до тези компании.
Съветите на страните от Общността се опасяват от това дали времето ще е достатъчно, за да се изпълнят тези антикризисни мерки, каза Дулевски.
Друго предизвикателство е доколко средствата ще са достатъчни за решаването на проблемите, свързани с кризата, и колко време трябва да се прилагат тези мерки.
Попитан кога се очаква да има изход от кризата Дулевски каза, че към края на есента ще се видят първите признаци на подобряване на ситуацията в американската икономика, а след едно - две тримесечия подобряването трябва да се усети от Европа като цяло, а след което и в България.
Дулевски припомни, че добрите симптоми в икономиката или във финансовия сектор не означават веднага добри симптоми на трудовия пазар и в социалния сектор.
След икономическата криза, вълната ще дойде на трудовите пазари, допълни Дулевски.
Той посочи, че дори и да започне да се възстановява икономиката, за възстановяването на трудовия пазар във варианта, който беше навсякъде в Европа, ще са нужни две - три години.
Междувеременно днес министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова заяви, че е необходимо да се предприемат мерки икономическата и финансова криза да не се превърне в дълбока социална криза.
Тя отбеляза, че в условията на криза България е в относително добра ситуация.
Коефициентът на заетост сега е 62,5%, а нивото на безработица за май е
значително по-ниско от това в ЕС и е 7,08%.
За първите 15 дни на юни се очертава успокояване на равнищата на безработица
заради началото на сезонната работа.
Масларова съобщи, че от 24 юли още 42 хил. души ще минат на намалено работно време.
