Управлението на Федералния резерв на Съединените щати взе окончателното решение да налее нови 600 млрд. долара в икономиката в отчаян опит да я съживи.
Ефектът от тези действия беше моментален.
Скок на борсовите индекси, поскъпване на петрола, но най-важното от всичко - доларът започна да поевтинява. И не спира да пада.
Според анализаторите именно това е основният мотив на Фед да предприеме тези действия.
Евтината американска валута гарантира увеличение на износа, което в този момент е най-краткият път на Щатите към излизането от кризата.
Доброто решение за САЩ обаче се оказва пагубно за другите икономики. Страни като Китай, Германия и Япония ще усетят това влияние най-силно заради експортноориентираните си икономики.
Острите изказвания вече започнаха. Германският финансов министър Волфганг Шойбле си позволи директно да обвини САЩ, че с действията си защитават само себе си, без да осъзнават, че това ще донесе единствено проблеми за глобалната икономика.
Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке отговори откровено и цинично. В изказването му, че в този момент САЩ първо трябва да гледат себе си и чак след това да решават проблемите на други държави, личи разбиране, но не и заинтересованост.
В полемиката се включи и президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Той беше категоричен, че най-силните икономики в света не се опитват умишлено да занижат курсовете на валутите си.
Като едно време
Централната банка на САЩ предприема за втори път подобни действия от края на Втората световна война насам.
За последно толкова големи суми бяха отпуснати в началото на 2009 г. след краха на финансовите гиганти "Лемън брадърс", "Фани Мей" и "Фреди Мак".
Тогава Фед наля близо 1,7 трилиона долара в щатската икономика, за да избегне пълен крах на финансовите система. Доколкото имаха ефект тези действия, той беше положителен единствено за американските банки.
Финансовите институции успяха да се спасят от банкрут, но не започнаха отново да отпускат изгодни кредити на хората и фирмите. Според анализатори това е опорочило основната идея на спасителните мерки.
Още тогава обаче реакцията дори на обикновените хора беше негативна. За американците парите, с които се спасяват "алчните банки", са безвъзвратно загубени. Те не видяха и пряк ефект от това за себе си и бизнеса си.
Редовите американци решиха да изкажат недоволството си. Доказателство за това е добилото популярност движение "Чаена партия" (Tea Party movement). То събра крайно десните консерватори от Републиканската партия, които смятат, че тяхната партия не се противопоставя достатъчно на държавните разходи и държавната намеса в икономиката.
Успехът им на вътрешните избори в Републиканската партия в средата на септември не изненада никого.
Пътят до печатането
В момента ситуацията отново изглежда същата, с изключение, че засегнати са не банките, а цялата държава. Това не оставя друг избор на президента Барак Обама и неговия кабинет, освен да печатат пари, без да се съобразяват с търговските си партньори и дори с желанието на хората.
С безработица около 10%, бюджетен дефицит от 1,3 трилиона долара, външен дълг, надвишаващ 13 млрд. долара, и почти никаква инфлация като че ли тези действия са най-правилното нещо.
Печатането на долари обаче е нож с две остриета. От една страна, мерките, предприети от Фед, вероятно ще успеят да понижат още лихвите по дългосрочните кредити и ще върнат отчасти позагубеното доверие на инвеститорите. Те обаче не пропускат да отбележат, че такъв сценарий е възможен, ако повече държави поемат по този път.
Засега обаче консервативна Европа не иска да прибягва до такива действия и залага на свиването на разходите. Лидерите на големите европейски икономики осъзнават, че голямата парична маса може да доведе до неконтролируема инфлация, която е още по-страшна от дефлацията.
В очакване на ефекта
За икономистите и анализаторите ситуацията създава повече проблеми, отколкото решава. Бившият директор на Фед и настоящ икономически съветник на Барак Обама Пол Волкър също остро разкритикува взетите мерки.
Той открито заяви, че всичко, което ще бъде постигнато, е висока инфлация и нищо друго. А извън границите на Съединените щати взетите мерки донесоха страх и гняв - износът на останалите големи ще стане по-слабоконкурентен, а мотивите за антиамерикански настроения станаха с един повече.
криза, която тихо расте" />
