Сътресенията в еврозоната карат Европа да затъне още повече в кризата на идентичност, подхранвана и без това от завръщането на националистични рефлекси, липсата на мобилизиращи проекти и до голяма степен невидимите европейски институции, отбелязва Франс прес в анализ за гръцката гриза.
"Къде е президентът на Европейския съвет? Какво прави председателят на Европейската комисия? Има ли европейски пилот в гръцката криза? Или се чака еврото да се срине?", пита евродепутатът Филип Жювен, член на ръководството на френската управляваща партия на президента Никола Саркози Съюз за народно движение.
Освен Гърция, разклатена е и цялата еврозона. А с нея и емблематичният европейски проект на последните десетилетия, от който Европа отчаяно се нуждае.
Никой вече не иска да поеме рисковете след агонията на институционната реформа в ЕС през последните десет години, континентът си задава въпроси за своето бъдеще след зле овладяното разширяване на Изток и се опасява, че ще бъде дисквалифициран на международно равнище.
Появяват се недопустими доскоро въпроси, които бяха истинско табу: Може ли да се разпадне валутният съюз? Трябва ли еврозоната да изгони един от членовете си, с риск да изгуби доверието към себе си?
Финансовите неволи в момента карат увереността да отслабва и гласовете на касандрите се чуват по-силно, осъждащи амбициозния проект на провал.
В центъра на критиките е Германия, която с новите си ръководители, родени след войната, поставят националния интерес пред интересите на Европа. От самото начало Берлин всячески бавеше нещата за гръцката помощ, отбелязва АФП.
Президентът на ЕС Херман ван Ромпой се опитва доколкото може да поддържа минимум единство, като насрочва срещи на върха, но истинските преговори се водят другаде.
А желанието му да проявява колкото може по-малко инициативи прави така, че той трудно може да бъде чут от общественото мнение.
Насред този водовъртеж председателят на ЕК се появява в крайната колона на събитията.
В ЕС е настъпил часът на междуправителственото решаване на въпросите, между отделните столици, за сметка на Брюксел, който се смята, че защитава общия европейски интерес.
Затова, според председателя на групата на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстат, един общностен подход, под егидата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, би донесъл съвсем друг резултат.
