В лизането в еврозоната не се е случило досега по политически причини като вътрешното ни законодателство. Дойде и пандемията от COVID-19 и показалите се промениха. Това заяви изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация Добромир Иванов в ефира на „Здравей, България”.
Икономистът Георги Вулджев посочи, че инфлацията е ключов фактор. Той смята, че по отношение на фискалния дефицит сме „на ръба” и има сериозни рискове.
Иванов посочи, че приемането на еврото ще даде по-широк достъп до пазарите в Европа, което е от изключителна важност за страната. Вулджев обаче изрази несъгласие с тази теза.
Иванов подчерта още, че българският бизнес е заявил, че вече е готов за тази стъпка.
Той посочи, че България е единствената държава в ЕС, която не може да си избира фискалната година. И допълни, че за нас е по-добре да бъдем по-гъвкави в това отношение.
Вулджев обаче смята, че всичко това може да бъде подобрено, без да се влиза в еврозоната. Той също така смята, че споделянето на една и съща парична политика води до икономически дисбаланс между страните членки на ЕС.
И е на мнение, че може да се стигне до дългова криза.
Иванов обаче подчерта, че такъв риск има и извън еврозоната, а България трупа дълг и без да е приела еврото.
Примерът с Хърватия
Вулджев каза, че след влизането в ерозоната инфлацията в Хърватия се е увеличила – преди това отклонението спрямо средното за ЕС е било половин процентен пункт, а след присъединяването е станала между 2 и 4% по-висока. Това е продължило до средата на 2024 г., след което е започнала синхронизация.
„Можем да очакваме инфлационен шок, който в рамките на две години да започне да се изчиства”, обясни още икономистът.
Според Иванов „не се е случила драма” в Хърватия с приемането на еврото.
Ще падне ли инфлацията в България след приемането на еврото?
Вулджев е на мнение, че е грешно да се очаква, че инфлацията в страната ще падне с приемането на еврото.
Иванов допълни, че еврото е добра възможност, но от нас зависи как ще я използваме.
