Варуфакис: Имахме алтернативен план

Б ившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис заяви пред Си Ен Ен, че при преговорите с кредиторите правителството в Атина е имало алтернативен план, но той не се е отнасял до излизането на Гърция от еврозоната, а е бил за създаване на ликвидност в европейска валута.

Този план не получи зелена светлина и една от причините за моята оставка е точно тази, казва бившият министър.

Никакъв „Грекзит“ не би могъл да е добър за Европа, а след като не може да е добър за Европа, не може да е добър и за Гърция, казва Варуфакис, като изтъква, че „Грекзитът“ бил теза на германския финансов министър Волфганг Шойбле, но „не е сигурен дали това е и теза на германския канцлер Ангела Меркел“.

Варуфакис смята, че е пълен парадкос правителствата на Гърция и Германия да прокарват през парламентите си нов спасителен план, в който те не вярват.

Днес гръцкият парламент трябва да гласува втори пакет от мерки за икономии, поискани от кредиторите в замяна за ново финансиране на страната.

Бившият финансов министър обвинява кредиторите на Гърция, като казва, че те са затворили банките на страната, защото правителството в Атина се е осмелило да постави на референдум ултиматума, който кредиторите са му дали.

Междувременно в. „Вима“ пише, че гръцкият министър-председател

Алексис Ципрас е поискал заем в размер на 10 млрд. долара от Москва,

за да може Гърция да подпомогне връщането на страната към драхмата.

Според репортажа, подписан от журналиста Павлос Пападопулос и озаглавен „Леонид, Алексис и Панайотис“, Москва не била отхвърлила искането, а започнала неопределено да разисква предоставянето на пет милиарда долара като „предплата“ за газопровода „Турски поток“.

В същата публикация се посочва, че „моделът за откъсване на Словакия от Чехословакия в началото на 1993 г. и въвеждането на словашката крона бил един от примерите за валутна промяна, който някои експерти проучвали във и извън финансовото министерство“.

Твърди се, че

искания за заеми в долари били изпратени едновременно на Иран и Китай,

но никоя от двете страни не поддала на изкушението да отпусне такива заеми.

В материала се посочва, че бъдещите приходи от оползотворяването на въглевородите в Егейско море щели да увеличат валутния ресурс на новата драхма. „Може би затова Германия, която следеше с растящ гняв (...) световната дипломация на Атина, де факто „иззе“ бъдещите въглеводороди, като автоматично ги включи в новия фонд за разпродажба на държавно имущество“, пише „Вима“.

Авторът на статията отбелязва, че членовете на правителството – Панос Каменос, Янис Драгасакис, Янис Варуфакис, Папас, Лафазанис и други, били запознати с основните аспекти на премиерския план. „Всички те били на мнение, че след като германците осъзнаели, че Атина е решена да скъса с еврозоната, са щели да склонят и да изпълнят гръцкото искане за голямо отписване на дълга и така Ципрас щял да промени Европа, в което той вярвал. Премиерът следвал убедително този път от миналата година и до преди няколко дни. Затова той отхвърлил много от предложенията на кредиторите за споразумение, които били по-изгодни за страната от последното. Той обаче е искал да получи максимума“, коментира изданието.