Д исциплината, подготовката и доверието са трите фактора, допринесли за успешното приемане на еврото в България. Това посочи управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на събитие на високо равнище, организирано от Атлантическия съвет в рамките на пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон.
„За България приемането на еврото не беше решение, взето в последния момент. То беше естественият край на един дълъг процес. Говоря за десетилетия, а не за години. И основният урок от нашия опит е следният: не приемате еврото, за да спечелите доверие. Приемате го, когато вече имате доверие. Или, казано по друг начин, еврото не създава доверие – то го затвърждава“, обобщи българския опит Радев на събитието, посветено на перспективите за разширяване и задълбочаване на еврозоната.
Валутният борд, действащ в България почти 30 години, допринесе за създаването на дисциплина не само по отношение на паричната политика, но и по отношение на фискалната политика, което се отразява в едно от най-ниските съотношения на публичния дълг към БВП в Европа.
юЗа подготовката на България за включване във валутния съюз силно допринесе времето, прекарано във валутния механизъм ERM II и Банковия съюз на ЕС, посочи той.
„Това ни помогна да съгласуваме политиките, да изградим капацитет и да укрепим доверието. И когато дойде моментът за преминаването, процесът проработи“, отбеляза гуверньорът на БНБ.
По думите му ключово значение има и доверието, тъй като без доверието на обществото процесът не може да функционира. Затова вниманието е насочено към прозрачността и предпазните мерки въпреки сложната политическа ситуация в страната, посочи той, откроявайки като обнадеждаващи сигнали ограниченото въздействие на процеса на приемане на еврото върху инфлацията и засилването на подкрепата за еврото.
Еврото от самото начало е замислено като валута за Европейския съюз, а не като световна валута. Напоследък обаче се чуват все повече призиви от други части на света еврото да поеме силна международна роля, каза Мартин Кохер, който през 2025 г. бе избран за гуверньор на Националната банка на Австрия.
По думите му разширяването винаги е имало важно значение за еврозоната и през следващите години ще има още страни членки на ЕС, които да станат кандидати за влизане във валутния съюз.
Този процес е свързан с нарастващия обем на международните плащания, но също така и с геополитически аспекти, както и с успехите на еврото. Най-важното обаче е Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да изпълнява мандата си и да е пример за независимост, подчерта Кохер.
След историческите избори в Унгария победителите начело с бъдещия премиер Петер Мадяр обявиха мотото „Обратно към Европа“ като водещо за политиката си, посочи Пирошка Наги-Мохачи, преподавател в Лондонската школа по икономика.
В Унгария обществената подкрепа за приемането на еврото винаги е била много висока – всъщност втората след Румъния, с ниво от близо 80 процента. Решаващо обаче ще бъде поемането на политически ангажимент, който да предопредели и подкрепи постигането на тази цел в подходящия момент, каза Наги-Мохачи.
Настроенията спрямо еврото се променят и в Швеция, посочи бившият гуверньор на шведската централна банка „Риксбанк“ (Riksbank) Щефан Ингвес.
При създаването на еврозоната Швеция решава през 1999 г. да не се присъедини към нея, а през 2003 г. отхвърля еврото на референдум.
Швеция следва сходен модел на макроикономически и фискални показатели като еврозоната и би могла да отговори на критериите за присъединяване.
Същевременно развитието на съвременните финанси прави невъзможно за една малка отворена икономика да изгради самостоятелно всички необходими системи, за да участва пълноценно в протичащите процеси, отбеляза Ингвес.
„Така че на практика трябва да си изберете приятели. И, разбира се, най-добрият приятел, който имате, ако сте малка централна банка, е да се присъедините, да говорите с ЕЦБ и те със сигурност разполагат с ресурсите, когато става въпрос за изграждането на тези системи“, каза бившият ръководител на Риксбанк.
По думите му обаче по отношение на Швеция остава и въпросът с политическия дебат.
„Според мен той все още не е узрял, но мисля, че бавно започва да прониква осъзнаването, че светът се е променил и че геополитиката на тези въпроси днес е напълно различна в сравнение с преди 30 години, преди 25 години, когато те се обсъждаха“, отбеляза Ингвес.
По отношение на работата с общественото мнение и политическия дебат Димитър Радев открои още един ключов аспект от опита на България – тясната съвместна работа с бизнес асоциациите, университетите и неправителствените организации.
„Това помогна да се обяснят процесите и чрез платформите на тези организации да се стигне до много хора“, подчерта българският централен банкер.
