П роф. Богомил Берон е учен, роден в Болград, Бесарабия (1866-1936).
Завършил медицина в Германия, специализирал във Виена, Париж и Берлин. Основава и ръководи катедрата и клиниката по кожно-венерически болести при Медицинския факултет на СУ. Основател е на първия венерически диспансер в България, на Отделение за проучване на кожната туберкулоза, на дерматологически списания и др.
В периода 1926-1927 г. е декан на Медицинския факултет, от 1907 г. е член на БАН, председател на Природо-математическия клон през 1932-1933, председател на Българския лекарски съюз за периода 1908-1919 г., член на чуждестранни дерматологически дружества.
На 9 февруари 1936 г. д-р Берон уведомява декана на Медицинския факултет при СУ за намерението си да дари на Клиниката по кожно-венерически болести своята къща в София, на ул. Гурко №7. Приходите да се използват за Лъчелечебното отделение, което да носи името на покойния му син Васил Богомил Берон, юрист и университетски преподавател, починал през 1935 г.
На клиниката бащата предоставя и личната си библиотека и апаратура на стойност 150 хил. лв.
В преписката с ръководството на университета са обсъдени клаузите на дарението и начина, по който да бъде осъществено. Решено е да бъде създаден фонд "Васил Богомил Берон – редовен доцент в Юридическия факултет”, за основа на който да послужи продажбата на недвижимия имот. Приет е Правилник за управление на фонда, в който се подчертава, че приходите ще служат предимно за нуждите на лъчелечението, а при излишък на средства – за лечението на болни от кожна туберкулоза или подпомагане на библиотеката и лабораториите на клиниката.
Внезапната смърт на проф. Богомил Берон осуетява нотариалното оформление на завещанието му. Тачейки паметта му, съпругата му Божана Берон и останалите наследници се заемат да изпълнят желанието на покойния. Следват юридически постъпки и актове за прехвърляне на имуществото в полза на СУ, като съпругата си запазва правото в срок до 5 години да живее в къщата, докато успее да разпродаде останалото имущество и закупи апартамент, в който да се пренесе.
През 1941 г. имотът е отчужден в полза на Министерство на народната просвета (МНП) и Народния театър. Към момента на отчуждаването е оценен на 5,913 млн.лв. Към 1 януари 1944 г. капитализираната сума от средствата в него възлиза на 6 440 376 лв. Към 1952 г. сумата достига 7 045 443 лв., които са влети в републиканския бюджет и фондът преустановява съществуването си.
Фонд "Васил Богомил Берон" е представен в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
