А ко има един символ върху етикетите на храните, който неизменно предизвиква подозрение сред потребителите, това е буквата „Е“. За едни тя е знак за „химия“ и „нещо изкуствено“, за други – полезен ориентир за състава на продукта. Въпреки че добавките присъстват в храните от десетилетия, въпросите около тяхната безопасност продължават да бъдат сред най-често обсъжданите теми, когато става дума за безопасността и състава на храните. Често пъти Е-тата в етикета ни плашат, защото не познаваме добре функциите на добавките в храните и начина, по който те се регулират.
КАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА БУКВАТА „Е“?
Популярното название „Е-та“ често създава впечатление за нещо изкуствено и потенциално опасно. В действителност обаче буквата „Е“ обозначава, че дадена добавка е одобрена за употреба в Европейския съюз след оценка на безопасността ѝ.
Добавките са вещества, които се влагат в храните с конкретна технологична цел – например за удължаване на срока на годност, запазване на качеството и безопасността, подобряване на вкуса, цвета или текстурата на продуктите. „В Европейския съюз употребата им е разрешена единствено след научна оценка на безопасността и при ясно определени условия и количества на влагане, с цел защита на здравето на потребителите“, коментира инж. Даниела Новакова, главен експерт в Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Затова, по думите на инж. Новакова, наличието на E-номер върху етикета не е повод за притеснение, а информация, че веществото е разрешено, идентифицирано и подлежи на контрол в рамките на европейската система за безопасност на храните. Именно информираният избор и по-доброто разбиране на теми като добавките в храни са сред основните акценти на европейската кампания Safe2Eat на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), в която България участва през 2026 г. чрез ЦОРХВ.
КАК РАБОТИ КОНТРОЛЪТ?
В Европейския съюз правилата за добавки в храните са едни от най-строгите в света. Производителите могат да използват само вещества, включени в официалните европейски списъци, и то при ясно определени условия. Безопасността на добавките се основава на строг контрол и научна оценка преди разрешаването им за употреба. Научната оценка се извършва от Европейския орган за безопасност на храните /EFSA/, а Европейската комисия и държавите членки вземат решения относно разрешаването, условията на употреба, етикетирането и максималните допустими нива. И контролът не спира дотук. Производителите и търговците също имат свои механизми за контрол.
„Качеството и безопасността в производството се гарантират чрез прилагане на международни стандарти, с ключов акцент върху превантивния контрол в рамките на фабриката“, коментира Татяна Ганева, мениджър „Съответствие и добри производствени практики“ в една от водещите компании в хранително-вкусовата индустрия у нас. „Чрез системно идентифициране и управление на рисковете, строг контрол на критичните точки и дисциплинирано изпълнение на процесите, фабриката осигурява устойчиво високо ниво на качество и безопасност още при самото производство“, допълва Ганева.
Ключова отговорност в контрола носят и търговците, от които европейските граждани купуват храните за трапезата си. „Нашата роля е на гарант и филтър“, разказва Евелина Георгиева, ръководител „Качество и устойчивост“ в една от най-големите търговски вериги в България. Тя допълва, че основната част от стоките в техните магазини са собствена марка, което означава, че не просто препродават стоки, а носят отговорност за целия процес от фермата или фабриката до рафта.
Компанията започва и инициативата „Чист етикет“. „Работим активно за премахване на изкуствени оцветители, консерванти и овкусители от много от нашите продукти“, разказва Георгиева.
През последните години интересът към съдържанието на храните видимо нараства. Все повече потребители обръщат внимание на списъка със съставките, а мобилните приложения и онлайн платформите за проверка на добавките в храните правят информацията по-достъпна от всякога.
КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ДОБАВКИТЕ В ХРАНИТЕ ВЪРХУ ЕТИКЕТА?
Съгласно европейското законодателство всички вложени добавки в храните задължително трябва да бъдат обозначени върху етикета. Това става чрез изписване на функционалната категория на добавката – например „консервант“, „оцветител“ или „антиоксидант“, последвано от нейното наименование или съответния E-номер. По този начин информацията за състава на храната е стандартизирана и разбираема за потребителите във всички държави членки на Европейския съюз.
Добавките в храните могат да бъдат както с естествен, така и със синтетичен произход. Някои вещества се срещат естествено в природата и се извличат от растения, животни или минерали, докато други се получават по химичен път. Като примери може да се посочат пектинът, извличан от ябълки и цитрусови плодове и използван като сгъстител, лимонената киселина, използвана като регулатор на киселинността, както и натриевият бикарбонат, познат като сода за хляб, който се използва като набухвател. „Важно е дали веществото е оценено като безопасно и е разрешено за съответната употреба“, коментира инж. Новакова от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Дебатът за добавките в храните вероятно ще остане част от общественото внимание и през следващите години. Причината е проста – потребителите стават все по-взискателни към това, което консумират. При лесния достъп до огромно количество информация истинското предизвикателство е да бъдат разпознати надеждните източници. Защото безопасността на храните не започва от буквата „Е“ върху етикета, а от системата, която стои зад нея.
