Историята на Себастиан Генц е нещо почти немислимо само преди две десетилетия: германец, нает на работа в своя роден град от полска производствена компания.
Той ме уверява, че наистина няма проблем с това макар да признава, че "много хора биха имали".
Тази седмица се навършват 20 години от подписването на договор за добросъседски отношения между Полша и Германия, за да бъде гарантирано взаимното "приятелство и сътрудничество", но истинските отношения между двете народности все още показват, че реалността е различна.
Споразумението от 1991 г. бе определено от мнозина в Берлин за благороден жест на солидарност от една богата държава към друга, по-малко богата.
Пропастта между перспективите пред бившата Източна Германия, току-що върната в една обединена повторно страна, и посткомунистическа Полша, изпитваща пък затруднения да намери сама своето икономическо място в капиталистическа Европа, изглеждаше огромна.
Според Веслав Левицки, председател на Полския конгрес (организация, представляваща поляците в Германия), се запазва тенденцията германците да гледат леко отвисоко на посетители, дошли отвъд източната граница.
"Преди 20 години много поляци бяха тук за неквалифицирана работа", разказва той. "Най-често работя през лятото на строителен обект. Сега те са инженери, отговарящи за същия този строителен обект. Говорим за нов свят", подчертава Левицки.
"Ние сме доктори и зъболекари, хора с професия, които във всеки случай изпитват по-малка нужда да дойдат тук сега, когато можем да си осигурим съвсем добър живот в собствената си страна.
Германия трябва да се съобразява с факта, че ние сме от централно значение за Европа сега и сме горди от своя принос за европейския живот", заяви председателят на Полския конгрес в страната.
За някои от икономически най-слабите части на Германия поляците наистина може да се окажат единственият спасителен изход.
Нов живот
В продължение на повече от едно поколение, населението на град Льокниц - на един час и половина път с кола североизточно от Берлин, застарявало и се топяло, с намаляването на работните места и напускането на младите хора.
Заместник-кметът Детлеф Еберт казва: "Може да ви е трудно да видите днешната граница, когато я пресичате с автомобил, но в съзнанието на хората тя все още има много силно присъствие.
Ние знаем, например, че може да има възможности за работа от полската страна на границата, но не желаем да ги използваме. Проблемът с езика е само едно от обясненията."
Поляците обаче идват в Льокниц - близо 300 души от 2004 г. и така увеличили населението до около 3000 - равнището, което най-старите местни жители си спомнят от времето на своето детство.
По-голямата част от новодошлите извличат предимство от факта, че цените на недвижимите имоти са значително по-ниски в Германия.
Те пътуват до работните си места в своята родна страна, но живеят в германската провинция Мекленбург-Предна Померания - земи, за които са се водили ожесточени сражения през Втората световна война и до където германската граница се е отдръпнала след поражението през 1945 г.
Училищата отново са пълни, отбелязва Еберт. "Сега строим нови детски градини. Строим къщи в Льокниц. Градът определено се възстановява", разказва той.
Иронията на мирното нашествие не може да остане незабелязана при групата пенсионери, които се радват на своята седмична среща за игра на карти в сградата на градския съвет. Те започват да обсъждат задълбочено помежду си, когато ги питам как приемат този наплив.
"Там, откъдето (поляците) идват, някога бе нашата родина и това ни ядосва малко", казва една жена. "Фактът си остава факт - ние сме родени там, прекарахме своето детство там. От друга страна поляците не могат да направят нищо, за да променят това", добавя тя.
Най-забележителното нещо може би е броят на младите, високо квалифицирани поляци, които нямат намерение да напуснат своята родина в търсене на възможностите за работа в чужбина, които предишните поколения се опитваха да използват с настървение.
Град врата
На по-малко от 40 минути път с кола от Льокниц, полският град Шчечин може да се похвали с брой студенти, несъразмерно голям за населението, което наброява 400 хиляди души. Тяхната местна гордост се засилва и те все повече си представят своето бъдеще именно тук.
"Хората могат да видят, особено през последните две или три години, как този град се променя", казва Северин Пуролчак, който учи право.
"Ние имаме още повече идеи как да развиваме града и повече възможности, за да ги изпълним."
Той говори в препълнено кафене, което по своя интериор и усещането, което оставя, не може да бъде различено от модерното Prenzlauerberg в Берлин.
Навън трамваите се движат по почти елегантни булеварди, чиито богато украсени фасади от края на 19-и век бяха оставени дълго занемарени, а сега са преобразявани.
Наблизо са задействани амбициозни строителни проекти. Високотехнологични бизнес паркове се издигат до офис комплекси за международни компании, музеи, търговски центрове и концертни зали.
Шчечин се е нарекъл "плаващия град градина", като потънала в зеленина врата към Балтийско море, с планирано ново малко пристанище.
"Мисля, че все още има нещо, което може да се промени в нашите глави, за да осъзнаем, че разполагаме с всичко, за да постигнем успех в Европа", твърди с надежда Малгожата Весоловска, която прави докторантура по философия.
"Трябва обаче да се освободим от напрежението и да вярваме повече в себе си. Надявам се, че няма да възприемаме Германия и други държави като по-висши или по-низши от нас, че ще бъдат установени отношения на приятелско сътрудничество и няма да има мислене, основано на предразсъдъци и стереотипи", споделя тя.
Северин стига още по-далече: "Виждам ролята на Полша през идните 10 години като страна, която ще напомня на нашите източни съседи и ще се опитва да покаже на други държави, като Беларус и Украйна, че си струва да се работи здраво."
"Европа със сигурност трябва да се обедини в бъдеще и възможностите няма да са затворени за страните на изток", прогнозира той.
Това е оптимизъм, какъвто неговите родители, дядовци и баби може никога да не са посмели да изрекат на глас.
