Цената се вдигна и ще остане на не по-ниски нива от 15 евро, защото от охлювите се произвеждат екстракти - слуз и хемоцианин (синята им кръв), които са много ценни биологични продукти, коментира за БТА Симона Моллова, главен консултант на НОК.
Само един грам лиофилизирана (сушена) слуз струва на международния пазар около 130 евро,
посочи тя. При добра година от декар могат да се произведат до седем тона продукция.
Фермите за охлюви работят от май-юни до октомври. През това време охлювите - по около 250 хил. на декар, с големина на лещено зърно, стават около 30 грама.
Необходимата сума за започване на бизнеса е между 20 и 25 хил. лева за декар. Инвестицията включва разходи за малки охлюви, фураж, добавки и водна инсталация.
Според специалистите инвестицията се "избива" още през първата година, дори при минимален добив от около 2 тона на декар, като допълнителните приходи за предприемача са още толкова. При идеални условия брутните приходи от декар може да стигнат 100 хил. евро годишно.
Охлювите, произведени от НОК, не се изнасят и не се продават на вътрешния пазар за консумация, а се използват в медицинската козметика и за хранителни добавки, подпомагащи лечението на чернодробни, стомашни и белодробни заболявания. Клъстерът работи съвместно с научен екип на БАН.
Две клиники в Германия правят изследвания за лечебните свойства на екстрактите от охлюви при туморни заболявания, като предварителните резултати са зашеметяващи
и предстои прилагането им върху пациенти, отбеляза Моллова. Вече е произведен и екстракт от охлювена слуз, наречен от козметиците "неинжекционен ботокс". Нанесен върху измито лице, екстрактът опъва бръчките в реално време и изглажда лицето за не повече от три минути, твърди експертът.
Обяснението е, че колагенът в охлювите е най-близкият до този, който се съдържа в човешката кожа и прониква безпрепятствено в нея. Да използват тези качества на охлювите вече са се ориентирали италиански и швейцарски козметични гиганти, отбелязват специалистите.
По думите на Моллова отглеждането на охлюви е
подходящо за икономически слаборазвитите райони на страната, където има много пустеещи, но екологично чисти земи.
Според данни на НОК в страната има над 150 охлювъдни ферми. От тях около 120 са "под шапката" на клъстера, който има собствена технология за отглеждане и е затворил цикъла производство-потребление.
Търговска фирма към НОК изкупува продукцията от охлюви на своите членове, като те трябва да са над 25 грама, да са хибернизирани (приспани) и да отговарят на 25 показателя, съгласно европейските стандарти. През тази година
рязко е намалял броят на регистрираните пунктове за изкупуване на охлюви,
коментира Лазар Петрунов, началник на отдел "Биологично разнообразие и защитени територии" в Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София. Срокът за регистрацията им в екоинспекцията изтече в края на април, като за този сезон те ще са 25. Тенденцията за намаляване на пунктовете се наблюдава от 2005-2006 г. насам, като преди това те са стигали до 70.
Сред изискванията към пунктовете са да имат хладно помещение за съхранение на охлювите, както и калибровъчно сито, което да отделя за връщане в природата маломерните охлюви - под 28 мм.
Изкупуването им е забранено от 10 май до 30 юни,
за да се даде възможност на популацията да се възобнови, коментира Петрунов. Според екоексперта тенденцията за намаляване на пунктовете се дължи на липсата на финансово-икономически интерес за самостоятелна реализация на охлювите.
Няма данни за намаляване на популацията в страната, подчерта той.
Изкупуваните охлюви в пунктовете са два вида - градински и лозов, които са и най-разпространените големи охлюви у нас. Размерите им са сходни, като лозовият е с по-светъл цвят.
Реализацията им след предаване в пунктовете е основно за хранително-вкусовата промишленост, като в страната има няколко консервни предприятия, преработващи изкупените охлюви. Консервите доста успешно се продават като деликатес в Западна Европа, основно в Италия и Франция, коментира Петрунов.
Източник: БТА
Последвайте ни
