Mобилните работници от България и Румъния са имали положителна роля в икономиките на приемащите държави от Общността, се подчертава в публикуван днес доклад на Европейската комисия (ЕК).
Тези работници са дали приноса си към обогатяването на комбинацията от професионални умения и са заели свободни места в сектори и професии с недостиг на работна ръка, например в строителството, домашните услуги и ресторантьорството.
Оценките показват и
положителното дългосрочно въздействие на свободното движение на български и румънски работници
върху брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС, който нарасна с около 0,3 на сто в ЕС.
Изследванията показват също, че в приемащите държави не се наблюдава значително въздействие върху процента на безработицата или трудовите възнаграждения на местните работници.
Проучвания в т. нар. "стари" страни от ЕС показват, че трудовите възнаграждения са
едва 0,28 на сто по-ниски, отколкото щяха да бъдат без мобилността на работниците
от България и Румъния. В доклада се посочва, че няма данни мобилните граждани в рамките на ЕС да се възползват прекомерно от социалните помощи, както и че въздействието на неотдавнашните потоци от работници оказва незначително или дори положително въздействие върху публичните финанси на приемащите държави.
Мобилността след разширяването на ЕС може да е била причина за известни икономически и социални разходи за приемащите държави, както и за изпращащите, които губят производствен капацитет, се отбелязва в доклада. Комисията допълва, че макар част от тези разходи да могат временно да се намалят чрез ограничаване на мобилността на работната ръка, в дългосрочен план са необходими специфични политически решения за преодоляване на дисбаланса на пазара на труда.
Данните сочат, че преходните мерки са имали ограничено въздействие върху разпределението на мобилността в рамките на ЕС и че потоците на работна ръка се влияят по-скоро от фактори като търсене на работна ръка и езикови умения на кандидатите за работа.
Както показва опитът от разширяването през 2004 г.,
ограничаването на свободното движение на работници може да има отрицателни последици,
например увеличаване на недекларирания труд, пише в документа.
Основно мигриралите работници от България и Румъния се насочват към Италия и Испания, като в края на 2010 г. два пъти повече българи и румънци (2,9 млн.) са пребивавали на територията на друга страна в ЕС, в сравнение с 2006 г.
Същевременно в процентно съотношение българите и румънците, пребиваващи в държава от останалата част на ЕС, съставляват едва 0,6 на сто от общия брой на населението в приемащата страна. Този дял е най-голям в Кипър (4,1 на сто), следван от Испания (2,2 на сто) и Италия (1,8%).
Делът на трудова заетост в България и Румъния е 63% и се доближава до този в останалата част на ЕС (65 на сто). От началото на икономическия спад, наскоро пристигналите в друга страна българи и румънци срещат повече трудности при намирането на работа: около 16% от тях са били без работа през 2010 г., в сравнение с 9% през 2007 г.
Ясно е, че наскоро пристигналите работници от тези две страни играят
много малка роля в кризата на пазара на труда,
която е пряка последица от финансовата и икономическа криза, както и от структурни проблеми на самия пазар, пише в доклада.
Този документ ще послужи за основа, на която Съветът ще разгледа практическия ефект на преходните разпоредби за свободното движение на български и румънски работници.
Окончателно ограниченията за наемането на българи и румънци на работа в 10 страни от ЕС, които на този етап поддържат по-трудни процедури, е предвидено да отпаднат не по-късно от 1 януари 2014 г.
криза, която тихо расте" />
