Земеделският министър: Не можем да изгорим юргана заради бълхата

Ж�о �отновъди от цялата страна се събраха на протест в района на АМ "Тракия" край село Труд на днешния Велики четвъртък.

Автомагистралата обаче не бе блокирана и колите преминаваха нормално, предвид опасенията за увеличения трафик преди началото на празниците.

След като протестиращите се срещнаха с министъра на земеделието Мирослав Найденов, който ги увери, че неизплатени 2,3 млн. лева скоро ще бъдат преведени, те постепенно започнаха да се разотиват.

На мястото се събраха около 300 души, според председателят на Браншовия съюз на животновъдите в България Господин Господинов.

Фермерите настояват размерите на субсидиите да се изравнят с тези, които получават колегите им от ЕС, да се преразгледа глава "Земеделие" и да се създаде цялостна стратегия за животновъдството у нас.

Протестът, на който присъстваха и зърнопроизводители, бе подкрепен от почти всички браншови организации в земеделския сектор.

Министър Найденов отиде на място при протестиращите, след като срещата им, насрочена за 11 ч. в Министерския съвет в присъствието на премиера, не се състоя поради отказ на животновъдите да присъстват. В отговор на исканията им той подчерта, че

неизплатените субсидии са 2,3 млн. лева

(от предвидените 61 млн. лв. национални доплащания за животновъдите за 2009 г.) - сума, формирана от неплатените средства на животновъдите, които са допуснали грешки при подаване на заявленията.

Найденов увери, че след отстраняване на неточностите, парите ще бъдат приведени.

В понеделник в Брюксел той е поставил пред ЕK въпроса да се преразгледат заявленията за подпомагане по тази схема и да се даде възможност да се коригират със задна дата.

От днес животновъдите могат да подават заявления за допълнителните 3,6 млн. лв. за подпомагане от ЕС на база млечна квота, съобщи още Найденов.

Министърът разпореди и проверка и поиска писмени обяснения от служителите, които отговарят на телефоните за връзка с ДФ "Земеделие" и във ведомството му, след като животновъди алармираха, че на тях или не отговаря никой, или служителите пренасочват повикванията, за да не може да се направи справка или оплакване.

Пред животновъдите Найденов сам опита да се свърже с някои от тях, но след множество набирания служителка на фонда вдигна телефона и преди да разбере, че се обажда министърът, се опита да пренасочи повикването, за да не може разговорът да се осъществи.

Под натиска на протести няма да отменим глоби,

заяви по-рано той, минути преди да влезе в сградата на Министерския съвет за несъстоялата се среща.

Найденов обясни само 1% от дължимите субсидии не е изпълнен, тъй като са наложени санкции и в момента се извършват проверки на място от експертите на Държавен фонд "Земеделие".

Става дума за субсидиите на по-малко от 1000 души от общо над 100 хил., уточни и директорът на фонда Калина Илиева. Според нея именно това са хората, които протестираха днес.

При проверките се оказало, че един от заявените за субсидиране терените всъщност е военен полигон. Към момента били изплатени общо

818,5 млн. лева национално доплащане

Относно изравняването на субсидиите с европейските министърът обясни отново, че това е въпрос, който трябва да се реши от Европейската комисия, и че и България, и Румъния настояват за това.

Найденов припомни, че под натиска на протести неговият предшественик Валери Цветанов е изплатил помощите така, че България може да получи санкция.

Заради бълхата не можем да изгорим юргана и ако сега заради този 1% изплатим средствата, рискуваме глоба, пропорционална на преките плащания, уточни той, като подчерта, че за по-големи субсидии от ЕС адресатът не е Министерския съвет.

37 на сто от българските фермери смятат, че отпусканите сега помощи на селските стопани са недостатъчни, сочи разпространено преди дни проучване на Евробарометър.

То е обхванало всички страни членки и е извършено между 13 ноември и 9 декември 2009 г.

Според изследването има големи разлики между отделните страни

членки при отговорите на този въпрос, както и на запитването дали финансовата подкрепа да продължи и да се увеличава в бъдеще.

В Гърция например според 55 на сто субсидиите са "недостатъчни", докато в скандинавските страни членки повечето запитани смятат, че са "прекалено големи".

В България 73% са за увеличаване на помощите, в Гърция - 74, в Естония - 69. В Дания обаче подкрепа изказват едва 15 на сто от анкетираните.

Като цяло над 90 на сто от европейците подкрепят Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и повечето от тях са съгласни да се запазят средствата, отпускани за прилагането й.