Къде сме в класацията за конкурентноспособност

Б�г �гария е паднала в общата класация за конкурентноспособност на икономиките с две места в сравнение с 2010 г. и тази година се нарежда на 55 място от общо 59 изследвани икономики, обявиха днес от Центъра за изследване на демокрацията.

Страната за шести път е включена в най-престижната ежегодна класация на конкурентноспособността на икономиките -

Годишника на световната конкурентноспособност 2011 г.

Резултатите на стопанствата, включени в годишника, се следят внимателно от международните инвеститори и обслужват главно техния интерес.

"Класацията, макар внимателно следена от инвеститорите, не трябва да се приема като някаква подредба по привлекателност, а по-скоро да се има предвид, че различните инвеститори гледат различни показатели", коментира за БТА Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията.

Той уточни, че настоящата класация съдържа 331 показателя, групирани в четири групи - икономически резултати, ефективност на правителството, бизнессреда и инфраструктура, която е с най-голяма тежест при дългосрочното влияние.

На база на тези показатели е формиран и индексът на конкурентноспособността. "Сто" е най-високата точка и в Европа никой не притежава тази позиция, каза Стефанов.

Класацията се оглавява от Хонконг и САЩ, които изпреварват лидера от предходната година - Сингапур.

След България в Европа остават само Гърция (със 10 позиции по-зле спрямо миналата година), Украйна и Хърватия.

Гърция и Хърватия в момента са по-непривлекателни за инвестиции от България.

Твърде вероятно е страни като Португалия също да изпаднат в подобна позиция.

България има дългосрочен проблем с конкурентоспособността и по-специално по отношение на инфраструктурата, смята експертът. Като най-сериозна в дългосрочен план заплаха за България той посочи развитието на трудовия пазар, дългосрочната безработица и научната инфраструктура, която осигурява новите технологии за икономиката.

В нарасналия износ през последната година се наблюдава и нарастване на дела на високотехнологичния износ, което носи по-голяма добавена стойност.

Другият позитивен елемент за страната ни е консервативната фискална политика.

За 2011 г. България е една от страните с най-бързо растяща производителност на труда, сочи анализът. Причината за това е, че голяма част от предприятията са освободили броя на работниците си без да намалят количеството на произвежданата продукция.

Обвързването на страната ни в пакта на еврото е гарант,

че в бъдеще няма да има нарушаване на фискалната дисциплина, посочи Руслан Стефанов.

Самият факт, че България излезе от кризата без външна помощ - без намесата на МВФ и на Световната банка, е показателен, че това може да се счита за успех. Този успех се дължи на стабилната фискална и макроикономическа политика, водена от въвеждането на валутния борд насам, коментира икономистът.

Сред силните страни в икономиката ни той отбеляза именно стабилният валутен курс. Чуждестранните инвестиции с натрупване в България са доста големи като процент в брутния вътрешен продукт. Причина за това е високия приток на закъснели инвестиции у нас, а може да се тълкува и като резултат от сравнително ниския размер на БВП.

Сред силните страни, посочени в анализа, е и притокът на средства от туризъм като процент в БВП.

Изследването категорично показва спад в износа на стоки от страната и слаба реализация на европейските пазари.

Сред най-слабите страни анализаторът подреди преките инвестиции в чужбина от страна на български предприемачи, устойчивостта на икономиката и износът на стоки като абсолютен обем.

Ставката на корпоративния данък е сред най-примамливите за чуждестранните инвеститори в България фактори, каза още експертът от Центъра за развитие на демокрацията.

Друг такъв фактор е размерът на краткосрочните лихви в реално изражение. По думите му обаче този показател е малко подвеждащ, защото за разлика от други страни България няма реално функциониращ такъв пазар.

Като много важен елемент от изследването на бизнеса през последните няколко години у нас е посочена

липсата на антимонополно законодателство,

отбеляза икономистът.

"Въпреки че България имаше еврокомисар по защита на потребителите (М. Кунева бел. ред.), българските потребители са едни от най-силно засегнатите от монополни съглашения и други подобни картелизации, които водят до повишаване на цените", каза Руслан Стефанов.

Като примери в това отношение той посочи сагата с цените на горивата, монополът в топлофицирането, телефонията и др.

Ниското заплащане на работната сила и ниските данъчни ставки са фактор, на който страната ни продължава да залага при привличането на чужди инвеститори, което обаче крие известни заблуди за правителството, смята експертът.

Слаба страна на българската икономика са още слабите финансови умения на персонала, "изтичането на мозъци" и корупционните практики в обществените поръчки.

Според Стефанов отстъплението в позицията ни при тазгодишната класация на конкурентноспособността на икономиката е в резултат на исторически натрупвания и проблеми на политиката по време на кризата.

Настоящата позиция на страната поставя множество въпроси за дългосрочната жизнеспособност на българската икономика, които трябва да се разглеждат успоредно с широко коментираните показатели за излизане от кризата, обобщават експертите.

Според Руслан Стефанов обаче въпреки всичко България е на "пътеката" на възстановяването. Последните статистически данни по думите му показват раздвижване в икономиката - увеличение на оборота в търговията на дребно и постепенно покачване на износа.