Натискът на икономическата криза върху домакинствата остава висок, въпреки появата на сигнали за начало на възстановяването.
Това показва проучване на института "Отворено общество" и Световната банка.
От началото на миналата година почти всяко второ домакинство е било засегнато от негативните ефекти на кризата, но в повечето случаи тези затруднения са имали временен характер.
Едно от всеки десет домакинства обаче е изпаднало в трайно затруднение, от което не може да се измъкне.
През март 2011 г. делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23% от близо 29% година по-рано.
Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище - малко над 21%.
Две трети от домакинствата споделят, че едва свързват двата края,
а около 5% затъват в дългове. Линията на бедност, изчислена по метода на Евростат е 246 лева на човек от домакинството.
Заради недостиг на средства всяко трето домакинство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства.
Сред най-бедната 1/5 от домакинствата над половината са намалили консумацията на храни, а всеки пети пропуска хранения поради липса на средства. Като цяло, сигналите за усещане на домакинствата за излизане от икономическата криза остават противоречиви.
Делът на домакинствата, чиито доходи спадат, е намалял в сравнение с началото на 2010 г. Делът на тези, които принудително работят по-малко също е намалял в повечето сектори, с изключение на строителството, търговията на дребно и ремонта на автомобили.
"В някои сектори на икономиката изглежда има известно раздвижване.
Дори това да е сигнал за цялостно оживление на икономическата активност, ще мине поне година, преди домакинствата да почувстват значима промяна в своето благосъстояние", коментира Боян Захариев, програмен директор в Институт "Отворено общество".
Според него все още е нужна предпазливост в оптимизма относно темповете на възстановяване. Предстоят най-вероятно и сериозни структурни промени в икономиката.
Появата на нови двигатели на растежа ще изисква секторни преразпределения на работните места и може да предизвика структурна безработица, изискваща инвестиции в обучение и преквалификация.
Спадът в средните доходи е спрял, но различията в разпределението им са се увеличили, отбеляза той.
Пазарът на труда също е нестабилен, като броят на хората, които заявяват, че са си намерили работа през последните 12 месеца е по-малък от броя на тези, които заявяват, че са я загубили.
"Това означава, че все още няма сериозни предпоставки за намаляване на безработицата", поясни Захариев.
