Българските домакинства все още са притиснати от кризата

Натискът на икономическата криза върху домакинствата остава висок, въпреки появата на сигнали за начало на възстановяването.

Това показва проучване на института "Отворено общество" и Световната банка.

От началото на миналата година почти всяко второ домакинство е било засегнато от негативните ефекти на кризата, но в повечето случаи тези затруднения са имали временен характер.

Едно от всеки десет домакинства обаче е изпаднало в трайно затруднение, от което не може да се измъкне.

През март 2011 г. делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23% от близо 29% година по-рано.

Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище - малко над 21%.

Две трети от домакинствата споделят, че едва свързват двата края,

а около 5% затъват в дългове. Линията на бедност, изчислена по метода на Евростат е 246 лева на човек от домакинството.

Заради недостиг на средства всяко трето домакинство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства.

Сред най-бедната 1/5 от домакинствата над половината са намалили консумацията на храни, а всеки пети пропуска хранения поради липса на средства. Като цяло, сигналите за усещане на домакинствата за излизане от икономическата криза остават противоречиви.

Делът на домакинствата, чиито доходи спадат, е намалял в сравнение с началото на 2010 г. Делът на тези, които принудително работят по-малко също е намалял в повечето сектори, с изключение на строителството, търговията на дребно и ремонта на автомобили.

"В някои сектори на икономиката изглежда има известно раздвижване.

Дори това да е сигнал за цялостно оживление на икономическата активност, ще мине поне година, преди домакинствата да почувстват значима промяна в своето благосъстояние", коментира Боян Захариев, програмен директор в Институт "Отворено общество".

Според него все още е нужна предпазливост в оптимизма относно темповете на възстановяване. Предстоят най-вероятно и сериозни структурни промени в икономиката.

Появата на нови двигатели на растежа ще изисква секторни преразпределения на работните места и може да предизвика структурна безработица, изискваща инвестиции в обучение и преквалификация.

Спадът в средните доходи е спрял, но различията в разпределението им са се увеличили, отбеляза той.

Пазарът на труда също е нестабилен, като броят на хората, които заявяват, че са си намерили работа през последните 12 месеца е по-малък от броя на тези, които заявяват, че са я загубили.

"Това означава, че все още няма сериозни предпоставки за намаляване на безработицата", поясни Захариев.