86% от българските висшисти са готови да емигрират.
Това показват данни от паралелно проучване на Българската стопанска камара (БСК), проведено сред работодатели и студенти за нагласите и очакванията на двете страни за успешно професионално представяне.
Резултатите от допитването бяха представени от Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите, по време на провеждащата се конференция „Обучение и развитие по стандарти на работодателите“.
Половината студенти не познават изискванията на работодателите за професията, за която се подготвят в университета
Други 20% признават, че по-скоро не знаят какво очакват от тях потенциалните им ръководители. Само 10% от бъдещите висшисти имат ясна представа на какви критерии трябва да отговарят, за да получат желаната от тях работа, показва изследването.
Над 70% от кандидатите разчитат на съдействие от роднини и познати за намирането на първа работа, показват данните от изследването. Около 50% от анкетираните младежи посочват, че следят обявите за работа и се опитват да установят директна връзка с потенциални работодатели.
По-малко от 30% разчитат на подкрепа от бюрата по труда. Само 17% от анкетираните са склонни да се явят на конкурси и изпити, за да получат желаната работа, показват данните от изследването на БСК.
Младите хора нямат мотивация да започнат собствен бизнес след дипломирането,
коментира Томчо Томов при представянето на изследването. Само 8% от анкетираните мислят в тази посока. Най-много са младежите, които смятат да продължат образованието си (75%) или да изчакат с търсенето на работа (62%).
86% обмислят преместване в друг град или държава, показват още данните от проучването на БСК.
"Страната ни е на последно място по инвестиции на публични средства в образованието и единствената с по-малко от 4% от БВП за образование“, заяви пред участниците в конференцията изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.
Според него сред останалите европейски държави България е единствената страна, която отбелязва регрес в средствата за образование – през 2005 г. са заделени 4,2%, а през 2012 г. – 3,8%.
Лидер в Европа по инвестиции в образованието е Дания, която отделя 7,9% от БВП. Сериозен напредък отбелязва Ирландия, която през 2005 г. е инвестирала в образование 4,5% от своя БВП, а през 2012 г. – 6,1%.
По дял на частните разходи за образование България е над средното за Европа ниво със 17%. С по-висок дял в тази област са Великобритания, Кипър и Холандия.
"Това е ясно послание, че бизнесът и гражданите осъзнават необходимостта сами да инвестират в образование и квалификация, като по този начин компенсират дефицитите в образователната система у нас“, коментира Божидар Данев.
Той допълни, че през последните 10 години нараства делът на частните учебни институции - от 2% през 2003 г., на 10% през 2013 г.
„Тенденцията за разкриване на частни учебни заведения се случва на фона на закриването на обществени такива“, допълни Данев. Статистиката показва, че през 2003 г. в България е имало 6534 учебни институции, а десет години по-късно броят им намалява с почти 30% и достига до 5067.
