Всеки четвърти българин на възраст до 30 години не прави абсолютно нищо - нито работи, нито учи, нито стажува.
По този показател България "изпреварва" дори закъсалата си южна съседка. Това, за съжаление, не е единственият печален рекорд.
Рекорден е и относителният размер на издръжката, която българското общество изплаща на младите безработни.
Тази издръжка се равнява на близо 3,5% от БВП на страната, което пък е съпоставимо с размерана помощите, които се отпускат ежегодно на България по европейските оперативни програми - около 3 млрд. лв.
Да си тарикат в България
Около 260 хиляди българи на възраст между 15 и 29 години не правят абсолютно нищо - нито учат, нито работят, нито стажуват.
Те съставляват почти една четвърт от поколенията, на които бяха възложени всички надежди за някаква промяна в България през идните 2-3 десетилетия.
"Простото обяснение е тежката икономическа ситуация. По-задълбоченият анализ обаче разкрива развихрилата се през прехода младежка субкултура на тарикатлъка", казва в тази връзка социалният антрополог Харалан Александров.
И добавя: "Да си млад тарикат в България означава да знаеш как да изкараш пари без работа. Порасналите синове на мой приятел например ми казаха, че предпочитат да "ударят келепира" с някоя далавера, вместо да „киснат” на работа за няколкостотин лева месечно".
Според Харалн Александров у значителна част от младите се е установил бедняшкият вариант на хедонизма, при който бащиното наследство и наличието на минимални суми за алкохол, цигари и други "развлечения" обезсмислят иначе присъщия за младежкия дух стремеж към развитие.
Всичко е подчинено на принципа: "Вземи колкото можеш - сега и веднага!".
"Гледаме си кефа"
Около 60 хиляди от нищонеправещите млади българи живеят в селски райони с пословично висока безработица. Официално тя се оценява на около 30%, но реално достига 80-90%.
"Маргинализацията на селската младеж има още по-тревожни измерения. Моми на село няма - порасналите момичета са първите, които напускат селата. Сред селските младежи се оформят цели поколения стари ергени, които живеят ден за ден, като поработват тук-там за прехрана. Трябва да отбележим също така, че в селата се пие много, често от сутринта. А новото е, че тези млади и не толкова млади "чичковци" започват да си взимат циганки за булки, като по този начин самите те се "циганизират". Тоест, наблюдава се една своеобразна интеграция по полов път“, твърди Александров.
Той е потресен от срещата си с млади българи в казанлъшкото село Копринка, които се похвалили, че жените им проституират в Италия и им изпращат солидни за местния стандарт суми. С тези пари те отглеждали децата си и си "гледали кефа". Младежите с нескрита гордост заявили, че това, което жените им изкарват за една нощ, на село не може да се спечели с месеци.
Новите лица на българското безделничество
Особено тежък е проблемът с младите българи, които са дълготрайно безработни. От влизането на страната в Европейския съюз броят на обезкуражените да търсят работа млади хора е нараснал двойно. 70% от младите българи, които не правят абсолютно нищо, нямат дори минимален трудов опит. За Европейския съюз този показател е 50%.
Делът на неквалифицираните сред младите "безделници" е също по-висок от средните за Евросъюза стойности.
96% от анкетираните трайно безработни твърдят, че биха могли веднага да започнат трудова дейност, но никога не са имали такова желание. В Германия делът на подобни "безделници по убеждение" е едва 30%. Единственият факт, който сближава профилите на българските и германските безделници, е изключително ниският процент на висшистите сред тях.
За разлика от Гърция, където делът на висшистите сред младите безработни е стигнал зашеметяващите 30 процента, в България и Германия той е под 5%.
"Този факт оборва разпространения стереотип, че няма значение какво си учил - важно е за какво те бива", казва социалният антрополог Харалан Александров.
"Хората с високо образование имат повече шансове за житейска сполука - това навсякъде е така. Самият факт, че младежите търсят високо образование, вече ги поставя в графата на активните. Тези, които спират да се борят и да се квалифицират, попадат в ъндърграунда или в групата на лузърите.
Наричаме ги „обезкуражени”, но това въщност е нелогично. За да се обезкуражиш, би трябвало преди това да си имал кураж. Факт е обаче, че много от „обезкуражените“ никога не са го притежавали", обобщава Харалан Александров.
