Английското вино печели от глобалното затопляне

Английските винопроизводители изобщо не се притесняват да признаят, че глобалното затопляне, което ужасява планетата в светлината на срещата на върха в Копенхаген, за тях е добре дошло: реколта 2009 г. бе изумителна, особено при пенливите вина.

"Ние се възползваме от световна катастрофа. Може да звучи отвратително, неприлично, но е така", признава Кристофър Фос, ръководител на службата за лозарски изследвания в "Плъмптън колидж", Съсекс.

До десет години в Южна Англия климатът ще е като този в долината на Лоара, а до двайсет условията ще са като днешните в Бордо, обясни той пред АФП.

Още отсега английските производители, които залагат хиляди хектара лозя, преоткривайки забравени лозарски традиции от римско и нормандско време, потриват доволно ръце.

Различните вина от реколта 2009 г. се очертават с отлично качество при рекордно по обем производство, надхвърлящо три милиона бутилки - с 50% повече от средното количество за последните пет години.

Лозарите, разпръснати в двадесетина графства, предимно в южната част на страната, хранят големи надежди за белите "тихи" или шампанизирани вина.

Названието за произход е стриктно защитено. При все това англичаните държат да подчертаят връзката на "градината на Англия" (графство Кент - бел. ред.) с родните места на оригиналното шампанско - отдалечени на около 350 километра, но близки от геоложка гледна точка със своите сходни глинесто-варовикови почви.

Според учените от Кембридж, впрочем, има сериозни основания да се смята, че само преди 9 хил. години Ламаншът, който дели двата района, е бил едно прекрасно езеро.

При все това, най-новите прогнози на "Грийнпийс" (Greenpeace), предизвикаха диаметрално противоположни реакции от двете страни на протока, всявайки ужас в лозарските райони Бургундия и Кот дю Рон и явно задоволство в лозарските масиви на Съсекс, Кент, Дорсет или Глостършър, който претендира, че неговото "младо божоле е по-мъжествено".

В доклад, представен в началото на септември, природозащитната организация предрече, че ако не се направи нищо за намаляване на емисиите на газове с парников ефект, до края на XXI век оптималната географска ширина за отглеждане на грозде ще се премести с 1000 км на север.

Сортът "Пино ноар" вече изпитва затруднения при приспособяването си във Франция, а някои вина са изгубили типичните си характеристики. Те са по-сладки, с по-изразено алкохолно съдържание.

Доволството на англичаните обаче може да се окаже краткотрайно.

Ако два градуса над сегашните са благословия за качеството на тукашното грозде, нещата ще се развият съвсем другояче, в случай, че се изпълнят прогнозите за повишаване на температурите с 6 до 8 градуса до края на столетието.

Геологът Ричард Сели, специалист и в областта на петрола, и на лозарството, почетен професор в лондонския "Импириъл колидж", посочва, че както вървят нещата, някои южни райони на Англия, може да се окажат неподходящи за отглеждане на лозя, тъй като до 75 години ще станат твърде топли.

Сега английските вина започват да печелят всички медали на международни съревнования, и особено при пенливите съчетания на пино ноар, пино мьоние и шардоне, отбелязва Кристофър Фос.

Те имат великолепното благоухание на жив плет, английски ябълки и прекрасен есенен следобед, изпада в захлас критикът Тим Аткин.

Т.нар. "спарклинс", "бъблис"и други "инглиш физ" (пенливи вина) предизвикват все повече възторг у потребителите, пристрастени към местните продукти напук на възможността им за усъвършенстване и независимо от цената.

Само че националното производство, консумирано изцяло в страната, няма да стигне, за да утоли жаждата на британците. Те остават най-големият в света вносител на шампанско с 30 млн. бутилки годишно, а виното с английски произход, което изпиват, е само 0,3%.