3/4 от българите да имат работа до 2020 г. - това е основният приоритет на актуализираната стратегия за действие по заетостта, която правителството трябва да приеме на редовното си заседание днес.
В края на миналата седмица документът беше одобрен от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
За осъществяването на целите стратегията
държавата и Европа ще осигурят 3 млрд. лв. по различни програми.
Целта е да се намали ефекта от ръста на безработицата по време на кризата, но и да се осигури подобряване на качествата на работната сила, обобщава "Нова телевизия".
От години бизнесът у нас апелира, че училищата и университетите не създават специалистите от които има нужда икономиката ни.
В средносрочна перспектива (до 2015 г.) политиката ще бъде насочена към повишаване на заетостта за компенсиране на намалелите по време на кризата работни места.
В дългосрочна перспектива
ще се цели повишаване на инвестирането в човешкия капитал, осигуряване на по-висока и устойчива производителна заетост и интегриране на най-широк кръг от лица на пазара на труда.
В актуализираната стратегия са определени три основни направления на действие и съответните задачи по тях.
Първото е повишаване на качеството на работната сила според изискванията на работните места и за повишаване на производителността на труда.
Второто направление е повишаване на предлагането на работна сила. Мерките, предвидени тук, са подобряване на услугите за безработните младежи чрез консултации и подкрепа относно тяхното образование и подобряване на перспективите за работа в процеса на преход от училище към заетост, изготвяне на индивидуални планове за развитие, създаване на "Виртуална служба за заетост" с цел извършване на онлайн регистрация, информиране и консултиране.
Подкрепа за повишаване търсенето на работна сила е третото направление. По него се предвижда улесняване достъпа до финансиране в подкрепа на инвестициите и нуждите от оборотен капитал на малките и средните предприятия, стимулиране на външнотърговския капацитет и конкурентоспособността на българските фирми на външните пазари, поддържане на национален експортен интернет портал и база данни на български предприятия с експортен потенциал, създаване на унифицирана информационна система и база данни, предоставяща свободен достъп и възможности за търсене на партньори и за достъп до секторна, аналитична и маркетингова информация, изграждане и функциониране на повече индустриални зони и високотехнологични паркове и т. н.
криза, която тихо расте" />
