З дравей, читателю! Пиша ти, за да ти разкажа за моите страхове.
Животът ни се преобърна за миг. Тази трансформация не е като другите.
Все се моля: "дано да е за добро", но може ли някой да ни каже дали ще е за добро. На 28 съм, българка, която когато беше малка мразеше парите и гурбетчийството, защото баща ми работеше в Испания, далеч от семейството и децата си, за да ни осигури онзи, по-добрия начин на живот.
А днес аз съм по неговите стъпки.
Живея в Испания от 4 години, дори не разбрах кога отминаха. Когато татко почина в работен инцидент, продадохме къщата си в село Ресен и тогава си казах, че ще направя каквото е нужно, за да спечеля пари и някой ден, когато съм голяма ще я купя отново.
Сега не знам това дали ще се случи скоро, но със сигурност ще направя всичко, за да осъществя тази своя мечта.
Като всяка млада жена и аз понякога се самозабравям.
Искам да имам най-красивите рокли, най-скъпите обувки, гримовете на инфлуенсърките.
Понякога си давам сметка, че тези неща не са от никакво значение. И стихията наречена коронавирус още веднъж го потвърди.
Надявам се само повече хора да се осъзнаят и да започнат да мечтаят за по- красиви неща: свобода, искреност, благодат. Но днес, сякаш вече няма място за мечти.
Най- важното е да оцелея, дори и безработна, в чужда държава, да платя ипотеката и да не разочаровам това, което ми остава - мама и кака.
Днес си задавам много въпроси... какво ще се случи след карантината, ще ме уволнят ли, ще имам ли пари да платя сметките и да "избутам месеца"... само времето ще покаже. А какво се случи с извисените ни мечти, тях кой ще ни ги върне?
Бъди здрав, читателю, пази се и помни, ти можеш да постигнеш всичко.
Баща ми не спираше да ми повтаря: "Нищо ти няма!"
Разкажете ни вашата OFFLINE история, която си заслужава да споделите. Но не с опция в социалните мрежи, а с вашите собствени думи.
Анонимността на авторите ще бъде запазена.
