И зкуственият интелект има потенциала да се справи с някои от най-големите предизвикателства в днешното образование, да обнови практиките за преподаване и учене и да ускори напредъка към целите на ООН за устойчиво развитие.
Бързото технологично развитие обаче неизбежно носи множество рискове и предизвикателства, които досега изпреварват политиката, дебатите и регулаторните рамки.
Въпреки това позицията на ЮНЕСКО е, че се ангажира да подкрепя държавите-членки да използват потенциала на технологиите с изкуствен интелект за постигане на Програмата за образование 2030, като същевременно гарантира, че нейното приложение в образователен контекст се ръководи от основните принципи на приобщаване и равнопоставеност.
През миналата година, когато Станфордският ускорител за обучение и Станфордският институт за ИИ, ориентиран към човека, започнаха да планират встъпителната среща на върха за изкуственият интелект и образованието, ChatGPT все още не беше публично достъпен.
По времето, когато срещата се проведе на 15 февруари тази година, ChatGPT имаше повече от 100 милиона уникални потребители и 30% от всички студенти го бяха използвали. Това показва, че изкуственият интелект е технология, която се развива с наистина безпрецедентни темпове.
ИИ има наистина огромен потенциал, който може да както положителен, така и отрицателен. Според декана на Станфордския университет технологията може да „автоматизира наистина лоши начини на преподаване”, като същевременно изисква създаване на „фундаментално нови” концепции за обучение.
От друга страна ИИ може да автоматизира и най-добрите модели на преподаване. Технологията може да се използва не само за обучение на ученици, но и на самите учители, тъй като има възможност да предоставя обратна връзка в реално време за ставащото в класната стая.
Например, учител по биология би могъл да поиска информация за най-новите изследвания и да използва ИИ, за да актуализира преподавания материал в рамките на минути.
Конвенционалното обучение се адаптира въз основа на правилността на отговорите на учениците. ИИ позволява плавно адаптиране на ученика към учебния процес, а не просто предоставя обратна връзка за правилни или грешни отговори.
Брайън Браун, професор по образование, посочва, че сега „това, което знаем за ученето, не се отразява в начина, по който се преподава”. Например, учителите знаят, че ученето се случва най-добре чрез дискусии в класната стая. Въпреки това, само един ученик може да говори в даден момент. А ИИ има потенциала да позволи на учителя да генерира едновременно уникални разговори и индивидуален подход с всички ученици.
Ема Брънскил, доцент по компютърни науки, отбелязва, че има голям брой умения, които са наистина трудни за ефективно преподаване, като комуникация, критично мислене и решаване на проблеми. А ИИ може да помогне на учениците за усвояването им.
В същото време използването на изкуствения интелект крие и рискове. Той на практика може да решава тестове и задачи, и дори да пише съчинения и анализи вместо учениците.
Голямото предизвикателство е как ИИ да се използва като инструмент за обучение, без да се превръща в заместител на ученето? Широкият публичен достъп до системи с изкуствен интелект прави належащо намирането на отговора в най-скоро време.
