Безценните уроци на живота: Как бизнес образованието помага на пострадалите във войната в Украйна

Н а 24 февруари 2022 г. Кейт Жужа трябвало да лети от Дъблин, където живее и работи, към дома си в Украйна. Братът на Жужа вече пътувал от Херсон до Киев, за да я посрещне, а родителите и баба ѝ остават в родния град на семейството Нова Каховка в южната част на страната.

Пътуването така и не се осъществява. Русия нахлува в Украйна и рано сутринта знамената ѝ се развяват над водноелектрическата централа в Нова Каховка.

"Всички бяха в шок от това, което се случваше", казва тя пред Financial Times.

"За нас това беше като: "Те вече имат нашия дом. И това беше сърцераздирателно", разказва Кейт.

27-годишната Жужа отчаяно иска да помогне на хората, попаднали в капана на инвазията; нейният международен поглед и уменията, които е придобила по време на обучението си по мениджмънт, скоро ще се окажат безценни по неочакван начин.

Още от ранна възраст тя е искала да опознае живота отвъд границите на Украйна. Като млада тя е участвала в Корпуса на мира на САЩ, чиито доброволци са работили в Украйна. На 15-годишна възраст тя е избрана да учи една година в американска гимназия в рамките на културен обмен.

"След това бях наистина решена да уча в чужбина", казва тя.

"Исках да продължа обучението си по английски език. Много се интересувах от бизнес. Исках да работя за международна компания. Заминаването за една година наистина разшири хоризонтите ми за това, което мога да правя.", разказва момичето.

След като завършва бакалавърската си степен в Университета по икономика и бизнес в Познан, Полша, Жужа се впуска в магистърската програма на Cems по международен мениджмънт, като учи в Пражкия университет по икономика и бизнес и в Nova School of Business and Economics в Португалия.

През 2019 г. тя се премества в Дъблин, за да работи за Facebook (сега Meta) в областта на операциите, като се фокусира върху превенцията на риска сред онлайн общностите. Когато Русия нахлува в Украйна, Жужа впряга целия си международен опит и обучението си по мениджмънт, за да помогне на собствената си общност.

"Това дори не беше решение. Нямаше какво друго да се направи", казва тя.

Първата ѝ реакция била "да кажа на света", така че тя публикува актуализации в социалните мрежи въз основа на информация от семейството и приятелите си. След това забелязала хора, които се нуждаели от помощ - като Мария в Нова Каховка, която готвела храна и я носела на хората в бомбоубежищата. Жужа събрала пари и ги изпратила на Мария, за да купи продукти.

"Това беше много непланирано. Това е нещо, което просто правиш, защото виждаш, че има нужда", казва тя.

През следващите няколко седмици подобни малки проекти се появяват в цялата страна и тя събира средства и изпраща пари на контактите си на място, които купуват консумативи и ги доставят контрабандно на нуждаещите се.

Тя съсредоточава усилията си върху окупирания Херсонски регион. Въпреки че международната общност се е събрала, за да помага на Украйна, тя знае, че нищо от това няма да достигне до родния ѝ регион, "защото от първия ден той беше отрязан, беше окупиран", казва тя.

"Не се допускаха никакви хуманитарни конвои".

Оттогава мрежата от контакти на Жужа работи под прикритие, за да помага на хора с всичко - от достъп до лекарства и генератори до помощ на семейство, което бяга в Германия. Скоро тя осъзнава, че за да разшири мащаба си, се нуждае от марка и от "ясно изразяване на това кои сме и какво правим". Заедно с брат си Михайло тя основава неправителствена организация - Съюз за помощ на Херсон. Обучението ѝ в магистърска степен е помогнало значително на нейната НПО. 

"Мисля, че нишките на различни неща, които съм изучавала, се събират в тази работа", казва тя.

Част от това е начинът на мислене; магистратурата ѝ е помогнала да се движи бързо и да не се страхува, казва тя. Трябвало е бързо да пише презентации за Съюза за помощ на Херсон, да взема решения относно мисията и визията му и да ги съобщава на международни организации. 

"Така че в нея имаше много различни аспекти на това, което научихме по мениджмънт", казва тя.

При бизнес проектите, например, тя е научила за това да има ясно предложение за стойност. 

"Приложих тази логика отново към нашата НПО", казва тя. 

"Кое е уникалното нещо, което правим, което ще позволи на хората да ни дарят и да ни се доверят? За мен това беше: ние сме местна НПО, базирана на местно ниво. Имаме надеждни контакти на място и ангажираме международната общност да помогне на окупираните земи."

Класовете по социално въздействие и инвестиции подпомогнаха усилията за набиране на средства, категорична е Кейт. 

"При писането за безвъзмездните средства трябва да обясните за въздействието на вашата работа. Как можете да определите количествено въздействието на вашата социална работа? Какви групи от населението достигате? И точно върху това работих и изучавах, когато посещавах тези класове".

Но най-ценното нещо, което Жужа взема от курса, е мрежата на MiM (магистърска програма с иновативен подход към обучението с приложна ориентация към решаване на проблеми- бел.ред., източник insead.edu).

"В професионален план подобни мрежи могат да осигурят бърз път към индустрии, държави и компании; тя казва, че е било "отварящо очите" как нейните близки са се обединили в помощ на Украйна - помагайки за повишаване на осведомеността и средствата. Тя добавя, че е било "смиряващо" как "мрежата Cems наистина прие войната, мен и всички неща, които се случваха в Украйна, с отворени обятия... и помогна да се издигнем".

През юни Съюзът за помощ на Херсон помогна след разрушаването на язовирната стена близо до родния ѝ град Нова Каховка, което предизвика широкомащабни наводнения.

Неправителствената организация първоначално помага за координиране на спасителните дейности, а по-късно осигурява водни помпи, за да помогне на хората да разчистят домовете си.

Заради всички възможности, които MiM е предоставила на Жужа - тя е намерила работата си в Meta чрез кариерния форум - тя съветва студентите да не се притесняват прекалено много за оценките или за идеалния стаж. Съветът ѝ е да се съсредоточат повече върху това кои са те като личности, какво е важно за тях, какво предизвиква радост и какво ги удовлетворява.

"Съсредоточете се повече върху себе си, защото светът ще продължава да се променя все по-бързо и по-бързо", казва тя.

"Ако се целим във външния свят, ще ни бъде много трудно да намерим правилното място, на което да се впишем. Но ако знаете за себе си и за това, което харесвате, и можете да намерите тези ниши или да се включите в тях, можете да осъществите това въздействие."

Това е съвет, който един ден може да върне Жужа у дома. Засега най-голямото ѝ удовлетворение идва от работата ѝ в помощ на украинските хора и общности.

"Но пак повтарям, с всичко, което се случва у дома... Трудно е да се мисли къде ще бъдем. В един много мечтан свят бих искала да се върна в родния си град и да помогна за връщането му към живот. Не знам дали това ще бъде възможно."