„Паспорт бъдещето”, „най-мощният инструмент”, „ключът за отключване на света” - тези фрази се отнасят за образованието.
Доброто образование обикновено се свърза с по-добри перспективи за кариерно развитие, по-висока заплата и по-добър стандарт на живот.
Не е учудващо, че хората са готови да плащат големи суми за професионално образование и дори да емигрират, за да учат.
Търсенето на най-добрата образователна система в света обаче е по-сложно, отколкото изглежда.
Определящи не са само училищата и колко добре учениците се справят на изпитите. Има още много скрити фактори, влияещи върху качеството на образованието.
От една страна, качеството на училищата в дадена страна е тясно свързано с нейния икономически статус и цялостното ѝ благосъстояние.
Фактори като стандарт на живот, съотношение на броя учители и ученици и наличие на публични ресурси за училищата също имат значение.
Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) тества 15-годишни ученици в десетки страни за прилагане на умения за четене, природни науки, математика и други умения към проблеми от реалния живот. Резултатите от тестовете на PISA, провеждани на всеки три години, включват данни за представянето на учениците на различни нива, отношението им към ученето и състоянието на семействата им.
PISA обаче оценява учениците само въз основа на четене, математика и природни науки, което не обхваща пълния набор от знания и умения, от които те може да се нуждаят
Освен това не всички ученици участват в тестовете, което донякъде изкривява резултатите.
И така, коя е най-добрата образователна система в света?
На първо място повечето класации поставят САЩ.
В сферата на висшето образование американската образователна система следва прочутия цитат на бореца за граждански права Мартин Лутър Кинг: „Функцията на образованието е да научи човек да мисли интензивно и да мисли критично. Интелигентност плюс характер – това е целта на истинското образование.”
Последното изследване на PISA обаче поставя 15-годишните ученици в САЩ на ниво под средното за ОИСР. Много от американските тийнейджъри показва ниска грамотност, като не могат дори да четат добре. Резултатите обаче варират значително между отделните щати и общности в САЩ. Проблемите са свързани най-вече с по-бедните домакинства.
С оглед на много високата цена на обучението в университетите в САЩ, които безспорно са сред най-добрите в света, логично за младежите от семействата с по-висок стандарт на живот, които показват и по-добри резултати в тестовете на PISA, е много по-вероятно да продължат образованието си като студенти.
В същото време почти 60% от учениците в бедните общности в района на Бостън са изложени на висок риск от затруднения с четенето.
Обединеното кралство традиционно заема второ място в света по качество на образованието. И тук обаче това се дължи основно на университетите, като цените на обучението в тях са едни от най-високите в света. „Образованието не е пълнене на кофа, а запалване на огън”, гласи британската максима.
Подобно на САЩ, обаче качеството на британските средни училища далеч не е толкова звездно. И във Великобритания има сериозно разделение в резултатите на учениците според това дали идват от по-бедни или по-богати общности.
На този фон може да се стигне до извода, че качеството на образованието е пряка функция от стандарта на живот. И докато известна връзка наистина има, тя не е толкова значима.
Други страни, които традиционно се класират в челните места на класациите за образование са Канада и Германия. Там образователните системи са доста по-егалитарни
Канадските ученици са на шесто място по четене, осмо по природни науки и дванадесето по математика в света, според резултатите на PISA. Освен това Канада има 4 университета сред водещите 100 в света.
Според Андреас Шлайхер, директор по образованието в ОИСР, канадските училища и университети надделяват над другите, тъй като тяхната „голяма обединяваща тема е справедливостта” - никой не е изоставен, всички имат равен достъп.
Германия има 8 университета сред най-добрите света, като в тях студентите плащат символични такси. Освен това немските ученици показват значително по-добри резултати на тестовете на PISA от средните на връстниците им в САЩ и за ОИСР като цяло.
Немската поговорка гласи: „Това, което малкият Ханс не е научил, големият Ханс не знае”.
Видимо, въпреки че средата, произходът на учениците и стандартът им на живот имат значение, те не са основните определящи фактори за качеството на образованието.
