Какво е състоянието на средното професионално образование в България

О т началото на века професионалното образование в България постепенно губи позиции и това създава сериозен проблем за бизнеса, който трябва да инвестира значителни средства в обучението на кадрите.

В страната има 351 професионални гимназии по данни на НСИ. Около 40% учениците завършват средното си образование в такива. Това са около 13 хиляди младежи, които на теория би трябвало да имат професионална квалификация.

На практика обаче българската индустрия страда от сериозен недостиг на подготвени специалисти и работници, по данни на Агенцията по заетостта.

А причините за тези проблеми са най-вече бюрократични. Професионалното образование е скъпо. То изиска подготвени в съответното професионално направление преподаватели, които вероятно биха получавали по-високи заплати, ако работят в частния сектор.

Освен това професионалните училища се нуждаят от специализирана инфраструктура, машини и лаборатории.

Дори и тези условия да са изпълнени, без пряка връзка и стажове в съответните предприятия, учениците няма как да постигнат задоволително ниво на професионална подготовка, така че да бъдат квалифицирани кадри за индустрията.

Условията за изпълнението на всяко от тези условия са преди всичко в ръцете на държавата. Тя трябва да привлече добри преподаватели, да инвестира в инфраструктура, да позволи и създаде благоприятна среда за взаимодействие между училищата и бизнеса.

В крайна сметка при сериозни дефицити във всеки от тези три компонента, професионалните гимназии в България привличат най-вече ученици с нисък успех и съответно мотивация за развитие.

Анализ на ОИСР разкрива, че рискът завършилите професионални училища да се озоват сред тази част от работната сила, която не е заета и не се обучава, е по-голям отколкото при останалите зрелостници.

Реално много малко средни училища в България разполагат с модерна база за професионално обучение. Това между другото важи и за висшите училища.

Изготвяният от ИПИ Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че в професионалните гимназии все още се изучават професии и специалности, чиито кадри не се търсят както в съответните региони, така и в страната като цяло, като в голямата си част завършващите няма да се реализират според образованието си, като за около половината ученици в професионалното образование в икономиката няма насрещно търсене и заетост на кадри с конкретната придобита професионална квалификация.

Какво може да се направи, за да се решат тези проблеми? Държавата трябва да даде повече свобода за действие на бизнеса по отношение на професионалните училища. И тук не става въпрос само за частни инвестиции в инфраструктура, а за комплексен подход.

Техническата база на училищата е важна, но още по-важни са насоките и качеството на учебните програми, преподавателите и стажовете. Всички те трябва да бъдат съобразени и свързани с бизнеса, за да може професионалното образование в България да е наистина професионално.