С ефектно и стилно предаване снощи БНТ 1 постави началото на новата си кампания "Голямото четене".
По формат на Би Би Си (както беше и с "Великите българи" преди две години) това е игра, в която зрителите ще изберат своя любим роман от цялата световна литература. Единствено изискване е, когато книгата не е от български автор, да е била преведена на български език.
Целта на обществената национална телевизия е да се опита да привлече библиотеките, читалищата, училищата, издателите, медиите и колкото се може повече зрители в проекта.
Снощи, в шоу на живо, водено от писателя Георги Тенев (популярен от авторското му предаване "Библиотека" по БНТ 1) в студиото гостуваха популярни личности от обществения живот, политици и писатели, които говориха за четенето и за своите любими книги. Показани бяха и анкети с различни социални групи и професии.
Сред гостите бяха професорите Иван Илчев - ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Боряна Христова - директорка Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", Андрей Пантев и Иван Маразов, писателите Любомир Левчев и Ваня Щерева, философът Георги Лозанов, преподавателката Гергина Тончева - директорка на НГДЕК, актьорите Стоянка Мутафова, Снежина Петрова, Ириней Константинов и Христо Живков, журналистите Галя Прокопиева, Бойко Василев, Севда Шишманова, Камен Алипиев, Максим Минчев и Уляна Пръмова, издателят Ивайло Цветков-Нойзи, певецът Владимир Ампов-Графа и др.
Най-често споменаваният роман в разговорите на водещия с гостите беше "Майсторът и Маргарита" от Михаил Булгаков.
Самият Георги Тенев не успя (или не поиска) да каже личните си предпочитания, загадка останаха и любимите романи на главния сценарист Димитър Стоянович.
В 20,50 ч. бяха отворени линиите за гласуване и беше активиран сайтът на кампанията в интернет (4etene.bnt.bg), на който всеки може да предложи заглавие и да гласува.
В първия етап, който ще приключи в началото на декември, ще бъдат избрани по броя на гласовете 100 книги. На този етап от играта всеки може да гласува за повече от едно заглавие.
След това, с повторно гласуване, ще бъдат определени първите 12 романа в челото на класацията. За всеки от тях ще бъде направен документален филм, а зрителите ще могат да избират само измежду тях кой ще стане любим роман на българите. По предварителните планове това трябва да стане ясно на 15 март 2009 г.
Във Великобритания, където кампанията е била организирана по идея на Министерството на образованието, са участвали над 1 млн. души. За най-четен роман бил определен "Властелинът на пръстените" на Джон Р. Толкин.
В първата десетка само едно заглавие не било от англосаксонски автор - "Война и мир" от Л.Н. Толстой.
Специално за "Голямото четене" социологическа агенция "Алфа рисърч" е направила представително проучване с 1500 участника над 16-годишна възраст, чрез което са били подбрани 200 заглавия от 460 предложения. Това са книги, които хората са чели през различни етапи от живота си.
Списъкът е само примерен, за подсещане на участниците в "Голямото четене" и е на сайта на играта. В първия етап той може да бъде допълван от всеки, който пожелае.
"За мен ще бъде успех, ако има номинирани над 1000 заглавия. Ако в топ 100 има поне 20 книги, които са с общопризната висока художествена стойност, но които са алтернативни заглавия, различни от Толстой. Суперуспехът ще бъде, ако в топ 12 има книги, които в момента ги няма по книжарниците, но които ще се върнат към живот благодарение на тази класация," казва Георги Тенев.
Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" изследването руши два крайни мита: "на самобичуващия, че вече никой не чете в България и всички гледат само шоупрограми по телевизията, както и на самовъзхваляващия, че сме сред най-четящите нации в света".
За нея много от посочените романи са свързани с националната история и памет и се изучават в училище: "Под игото" на Вазов, "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, "Тютюн" на Димитър Димов, четирилогията на Димитър Талев за Македония.
С почти всички популярни произведения на Достоевски и Толстой присъства руската класическа литература.
"Сага за Форсайтови", "Граф Монте Кристо", "Кралица Марго" и "Мадам Бовари" са заглавия, които Боряна Димитрова определя като феномен на "пакетната социалистическа литература". Това са книги, продавани навремето заедно с ширпотребата на соцреализма или с т.нар "произведения" на Т. Живков и Л. Брежнев, които иначе доброволно никой не купуваше. Средното и по-възрастно поколение са изказали предпочитания именно към тези романи.
Силно влияе и киното, вероятно заради филмовите им версии са посочени "Кръстникът" или "Птиците умират сами" например, казва Боряна Димитрова.
Разбира се в списъка са образци на детско-юношеската приключенска литература като "Винету", "Оцеола", "Конникът без глава", "Том Сойер" и "Белият зъб", но разбира се и "Пипи дългото чорапче".
