"Хората се поставят в ситуации, които невинаги са прости. Няма физическа, но има словесна агресия, има умора, липса на ориентири. Всичко това може да ви извади от равновесие и да ви травматизира. Може да е бомбардировка, може да е преминаване през контролен пункт, което взема лош обрат, може да са снайперисти около бараки, където се намират хората, може да е попадане на засада, може да са всички ситуации на несигурност, за които сте чували да се говори толкова много на местата, където има война."
За Макс Гролрон, който води курсовете, целта е най-вече да се помислиш за добрите и лошите си рефлекси, защото, съвсем естествено, няма точен отговор за всяка ситуация:
"Няма чудодейни рецепти за възприемането на несигурността. Въпреки това, наистина има някои автоматични рефлекси. Например при пристигането на контролен пункт трябва ръцете ви да се виждат добре; да изгасите фаровете, ако е нощ; да запалите лампата в купето на колата - това са основни правила. Вярно е, че не може да се предвиди поведението на някого при засада или в ситуация на насилие."
Фикцията никога няма да замени истинската обстановка, това е очевидно. Днес редакциите във Франция започват да осъзнават фактора "риск", напредъкът е значителен, но все още твърде недостатъчен. Но според Катрин Моне все още са твърде далеч от англосаксонските си колеги:
"През 1995 г., когато за първи път отидох в Сараево, в Босна, всички британци бяха екипирани с бронежилетки, всички имаха блиндирани автомобили, докато нито един от френските колеги нямаше нито бронежилетка, да не говорим за блиндирана кола. Изключение бяха колегите от "Франс прес", големите агенции и телевизии. И днес положението си остава същото. Френските радиожурналисти не разполагат с блиндирани автомобили за придвижване по време на конфликти като израелско-палестинския, които са особено опасни по време на придвижване."
Виж още:
(1) Спомени за балканската криза
(3) Българката Елена Йончева
