Земята ни след години

Десетилетия напред във времето ...

Материализираното забързано ежедневие и технологиите, изчерпването на природните ресурси и бракониерството, вредните емисии и замърсяването на въздуха, водата... на цялата природа - проблеми, които нашето безхаберие е захвърлило в някой ъгъл от съзнанието ни.

Сега няколко деца, стоят на ръба на една пропаст. Земята под краката им не е онази плодородната, няма я дори росната трева - само напукана скала, дала преди години всичко, дори повече, отколкото има. Няма зеленина - нито дървета, нито храсти, нито дори стръкче трева. Както Жълтата гостенка оплита в злокобните си мрежи от глад и бедност своята жертва, така и ние, хората, сме плъзнали по Майката-земя, унищожавайки белите й дробове - незаконната и безразборна сеч, умишлените горски пожари са довели да своите неизбежни катаклизми. Само няколко бурена, носени от вятъра , се търкалят зад децата. Не...не онзи свеж планински вятър, с дъх на бор и теменужки, а вятър, който носи неприятния дим от промишлените здания. А заводи много - целият хоризонт е осеян с раздиращи небето димящи комини, които като вулкани бълват отпадъци. На мястото на някогашно езеро, където са играли, сега има голяма мръсна локва отпадни води...

Ден е, а небето е тъмно, децата поглеждат нагоре; но не виждат небето, нито птиците, само голям черен промишлен самолет прелита над главите им като гарван, който грачи грозно. „Нашата планета умира...", въздъхна едно от тях „...А ние умираме с нея".

И наистина сякаш е дошъл краят - вредни емисии, които водят до изтъняване на озоновия слой, глобално затопляне вследствие на слънчевата радиация, ракови заболявания. Топят се „белита шапки" на планетата и причиняват наводнения , урагани, тайфуни, стотици хора остават без дом сред такива природни стихии. Геополитически проблеми, борби за надмощие и притежаване на ценни находища на нефт, природен газ и метали, земетресения поради разместване на земните пластове. Икономически и екологични кризи - изчерпани находища, недостиг на суровини; фалирали заводи и природни катаклизми... всяка секунда някъде някой страда.

Един живот в страх и несигурност...

Кой е виновен за този ужас? Една красива планета, богата на чисти води, необятна зеленина, разнообразни флора и фауна, богата на полезни изкопаеми и места, недокосвани от човешка ръка, олицетворение на библейския рай. Хармония между жива и нежива природа... до появата на Него - човека, мислещ и възприемащ себе си като Бог - който създава машината и убива Земята, замества естествената природа с технологията, благоразумието с алчността, живота с изкуствения интелект. Идва ред на преходния човек, който мисли само за себе си, сам тук и сега, взима възможно най-много, а след себе си оставя разруха.

Децата стоят пред пропастта, а от безумните им погледи капват няколко кървави сълзи... Какво причини човекът на своя дом - унищожи го, превърна Земята в пустинен метеорит, блуждаещ в безкрайната празнина на мъртва материя. Крачка, две напред и смъртта на децата ще е факт, защото Земята може без нас, но ние не можем без Земята.

А на мястото, където капеха сълзите на децата, поникна цвете - малко и крехко, бяло и невинно, то може да бъде началото на един по-добър свят. Или пък не ?...

Какви ще бъдем днес? Ще грабим ли, ще рушим ли, ще убиваме ли... или ще направим крачка встрани и ще покажем колко красота има и как трябва да пазим планетата си?! Изборът е наш... нека не бъдем безотговорни и лекомислени.

Нека обикнем Земята - нашия дом, нека се грижим за нея е я пазим като най-свидното, което имаме!