„Зелена" Холандия е два пъти по-малка по площ от България, с два пъти по-голямо население. В медийното пространство малка Холандия винаги е представяна и хвалена като една от водещите страни в дебатите и изследванията на екологични теми, докато нашата мила Родина - системно критикувана. До колко обаче популярната картина за тази западноевропейска държава съвпада с действителността?
Наскоро великият холандски футболист Йохан Кройф отиде с колело чак до Цюрих да връчи на ФИФА кандидатурата на Белгия и Холандия за домакинство на Световно първенство. Обещано беше най-официално, че това ще е „най-зеленото" Световно с „план за опазване на околната среда, който светът не е виждал досега". Силно се набляга на транспорта, като правителството ще предостави 2 милиона безплатни велосипеда за туристите.
Прекрасно, но дали транспортът в Холандия е наистина толкова екологично чист? Наистина, от малки до големи населението се придвижва с колело. Но влаковете се движат на 15 минути, а автобусите на 3 и едва ли дори и един от тях има слънчев панел на покрива. Да не забравяме, че от летището в Амстердам излитат няколко хиляди полета на ден, а от пристанището в Ротердам отплават още толкова кораба. Всичко това са горива, горива и замърсявания.
А къде сме ние? До най-натоварената дестинация в България има едва 3-4 влака на ден и още 7-8 автобуса. Съвсем естествено резултатът е, че нашите емисии на въглероден диоксид са три пъти по-малки от Холандия. Освен това, горите в нашата страна, така обвинявана в безотговорност към природата, все още са над 10 пъти повече отколкото в „зелена" Холандия. Често се пренебрегва и факта, че официалната статистика на Евростат показва, че в България процентът използвани възобновяеми енергийни източници също е по-голям от този на западноевропейския „пример" за екологична държава.
Четиринадесетата най-силна икономика в света. Химически концерни като Shell, Unilever и AkzoNobel, производители на електроника - Philips, това са само някои от най-известните холандски компании. Всички те допринасят за богатството на този народ, но не и за екологичното равновесие на планетата. Огромна част от техните продукти са на основа нефтени продукти и полезни изкопаеми, които в никакъв случай не са вечни. В сравнение с техните мащаби, нашето „Кремиковци" изглежда направо смешно.
А за да достигнат т.нар. „устойчиво развитие", холандците трябва да направят не една жертва, като например да се откажат от една пета от обработваемата си земя, за да я използват за производството на биогорива. Това е необходимо, ако целят да достигнат до 2020 едва 5.6% биогорива в транспорта, което е и официалната стратегия на ЕС. Естествено, че това е практически невъзможно без внос от чужбина.
Е кога ще ни стигнат холандците? Нека първо затворят 90 процента от предприятията си, по български пример да рециклират най-старателно цялото оборудване и всички машини за вторични суровини. След това, нека намалят транспорта поне на половина и нека започнат да пренасят селскостопанската си продукция чрез впрегатни животни. Нека засадят още няколко десетки хиляди декара с гори и да обработват земята на ръка... Тогава ще имат време за бели кахъри - боклуците по улиците или парковете. Има още много път да извървят. Нека се поучат от една бедна черноморска държава и да вземат най-практичната мярка за намаляване на замърсяванията - намаляване на производството и потреблението.
Така че, братя българи, спокойно - проблемите в нашата Родина са културни, а не екологични. Радвайте се и се гордейте, че живеете в най-зелената държава в Европейския Съюз - БЪЛГАРИЯ.
