М ного натрапчива аналогия. Преди две години руският петролно-газов олигарх Виктор Векселберг изпревари търга на аукционната къща "Сотби'с" и купи от фамилията Форбс колекцията й от прословутите яйца "Фаберже".
Яйцата, създадени в началото на XIX век от едноименния бижутер по поръчка на руския цар Александър III, са между най-впечатляващите образци от руското културно наследство. Фондацията на олигарха отрече покупката да цели благосклонността на Кремъл, въпреки че бижутата бяха изложени най-напред там. Целта е патриотична - обясняваше Векселберг - да върне безценното наследство обратно в родината.
В предговора към каталога на частната си колекция с антики, намерени из българските земи, собственикът й Васил Божков пише: "Тази колекция е спасила за българската култура произведения, които отдавна щяха да бъдат извън страната, други поради лошото им съхраняване бяха готови за вторични суровини, а трети дойдоха в България от западни аукциони."
Сигурно е така. Четиридесет от най-ценните предмети, събрани от Божков, доживяха "кремълското" си представяне тази седмица в Европейския парламент. И изложбата "Великолепието на България" е едно от най-дискутираните събития през последните дни. Не случайно.
Още аналогии
Честно е да се отбележи, че пръв препратка към историята с Векселберг направи директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Ако може да се каже, че в България има фигури, които по нещо напомнят на руските олигарси, Васил Божков неизбежно е сред първите, които биха попаднали в категорията. От години той е въздиган като един от най-богатите българи (в някои спорни класации дори е сочен за най-богатия).
А и Божков, чиято дейност се свързва предимно с хазартния бизнес, е един от тези, които още в ранните времена на демокрацията се самонарекоха най-едри бизнесмени.
Собственикът на "Нове холдинг", "Еврофутбол" и доскоро на футболния клуб ЦСКА през годините добави и други компании към групата си. Между тях някои значителни фирми за строителство и изграждане на инфраструктура.
Макар медиите вече отдавна да избягват неприятния му прякор, Божков все още има сериозен репутационен проблем подобно на мнозина от смятаните за едри играчи от ранните капиталистически години. Точно както при руските олигарси - с всичките съмнения за произхода на "първия им" милион и въпреки (или заради) неизменно добрите позиции във всяка власт.
По тези причини приемането на Васил Божков в Европейския парламент "без предпазна клауза" и "от името" на България се оказа събитие, достойно да разгорещи сериозни страсти. Още повече че се случи буквално в първите дни от членството на страната в ЕС, в сърцето на съюза и под патронажа на българското културно министерство и лидера на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Греъм Уотсън.
От партията ДСБ на бившия премиер Иван Костов оцениха изложбата като опит "българската мафия да бъде превърната във витрина на страната", за което вина има правителството. Успоредно с това депутатът д-р Николай Михайлов обяви, че временният износ на антиките е нарушение, защото тече прокурорска проверка по колекцията.
С тези аргументи четиримата български десни депутати в европарламента се разграничиха от събитието. Впоследствие главният прокурор Борис Велчев каза, че такава проверка въобще не е започвала.
За репутация
"За мен изложбата е фантастична, такава досега не сме имали - представяме основно съвременни художници. Уникална е и благодаря на България, че я предостави на европарламента", каза Антонио Рицико, директор на дирекцията, която организира изложбите в европарламента.
Академик Светлин Русев, който заедно с проф. Иван Маразов е подбирал антиките за Брюксел, също твърди, че основният критерий е бил те да са без аналози, известни в света.
Българската изложба всъщност беше и първата в парламента за 2007 г. Твърди се, че за тези дати фоайето е било запазено от шест месеца. Като разбрали за какво става дума, италианските депутати направили жеста да го отстъпят.
Въпреки тези безспорни достойнства обаче всички партньори и организатори си прехвърлят като горещ картоф честта да са инициатори на събитието.
От Министерството на културата се оправдаха, че приели патронажа, защото поканата идвала от уважаваните европейски либерали. В парламента те са третата по големина сила, в която членуват НДСВ и ДПС.
Греъм Уотсън уточни обратното - че е спокоен, защото зад изложбата стои българското културно министерство. "Портал Европа" цитира говорителя на либералите Нийл Корнилет да казва, че Уотсън научил за съмненията в България за произхода на експонатите часове преди откриването.
От фондацията на Васил Божков "Тракия" (която стои зад изложбата) уверяват обаче, че са поканени от AЛДЕ, и хвалят за инициативата евродепутата от НДСВ Антония Първанова. Тя самата пък казва, че фондацията първа е предложила да се организира културно събитие в европарламента и ръководството на либералите го обсъдило и отговорило с покана.
От министерството обясняват, че заради тази покана нямало как да откажат на "Тракия" временния износ на експонатите. Освен това фондацията изпълнила всички изисквания на закона, най-важното от които е антиките да са регистрирани.
"Ако бяхме отказали, можеха да ни съдят", каза зам.-министърът на културата Иван Токаджиев, който заместваше Стефан Данаилов в Брюксел. Надали обаче носят наказателна отговорност за отказан патронаж.
Легализация
В България колекцията "Божков" е обявена и регистрирана, но досега не е публично призната за безспорно легална. Затова и дебютът й в европарламента не само показа великолепието на българското културно наследство, но частично постигна друга цел - частните колекции с предмети на археологията получиха легитимация.
"В правно отношение колекцията е абсолютно легитимна и особено след тази експозиция е въпрос на време да създадем музей с цел изучаване, вдъхновение и удоволствие", обясни изпълнителният директор на фондация "Тракия" Кирил Христосков.
Известно е, че фондацията подаде молба за частен музей още от 2005 г., веднага след като законът изрично ги разреши. Нито един от културните министри обаче не се решава да подпише. От министерството обясняват, че причината са непълноти в законите.
Казано в резюме, проблемът е, че макар частните колекции с паметници на културата да са разрешени, не съществува ред, по който законно може да се придобиват археологически предмети. Присъствието им в частни колекции обаче само по себе си не означава непременно, че те са незаконни. Това би трябвало да се докаже.
Законът определя, че предметите от археологически разкопки са собственост на държавата. Не е ясно обаче дали разкопките с багер или при строителство са археологически разкопки.
Друг проблем е, че законът не казва дали предметите са публична или частна държавна собственост. Ако предмет частна държавна собственост попадне в частни ръце и държавата три години не си го потърси, той става частен.
В Наказателния кодекс (НК) има санкции за замяна и продажба на антики. Но покупката от трети лица не се наказва. Именно в тази хипотеза на добросъвестен купувач влиза Божков, като твърди, че купува от хора, които изкупуват от иманяри, каза преди време той пред "Труд".
Главният прокурор Борис Велчев поясни, че тъй като частните колекции са разрешени по закон, прокуратурата може да провери само до каква степен е налице вещоукривателство. За да има такова обаче, в съда трябва да се докаже връзката между иманярското изкопаване, покупко-продажбата с тях и самия колекционер. Което граничи с невъзможното.
И ако "кремълският синдром" обяснява защо Васил Божков реши да покаже антиките си в Европейския парламент, остава доста неясно защо властта остави великолепието на България да бъде представено в Брюксел точно и само от тази частна колекция.
Изложбата представя антики от тракийския период и от римската епоха на Тракия.
Като най-скъпи се сочат два сребърни ритона с позлата, които са с формата на елен (IV в. пр.Хр).
Най-древен е бронзов меч със златна украса (X-IX в пр.Хр.). Най-ефектни са златна погребална маска (V в. пр.Хр.) и златен венец (IV в. пр.Хр.).
Има много рядък сребърен съд (лебес, или пиксида) от класическа гръцка древност, голям сребърен съд (алабастрон), украсен с глави на бог Пан.
От тракийската античност има няколко сребърни фиали, съдове и апликации от конска муниция. Позлатените съдове от сребро (кантороси и купи) са от късния елинизъм.
Римският период е представен с мраморната статуя на момиче, две бронзови статуетки на Марс и Венера. От него е и бронзов балсамарий, декориран с цветен емайл.
Експонатите са перфектно реставрирани.
