"Кой кара дизела червен", коментира "Стандарт". Посочва се, че президентското ръмжене дойде в мига, когато премиерът Сергей Станишев рязко натрупа точки.
Американските експерти по сигурността му удариха най-мощното рамо, давано досега на български даржавник. Предстои му и среща с президента на САЩ Буш. От беседата на тройната коалиция в "Катарино"
Станишев рязко промени поведението си. От човека, който търсеше баланс между царя, Доган и Първанов, премиерът започна да се изявява като силов играч. Взе да тропа по масата и рейтингите показаха, че хората са чакали точно това. Всъщност зад престрелката между двете бели сгради на "Дондуков" може да стои и голямата конкуренция на двата съветнически екипа.
Всеки от тях се бори за имиджа на ръководителя си. Истината е, че каквото и да ги съветват, от конфликта нито Първанов, нито Станишев ще спечелят. А с лекота може да разрушат това, което сами са съградили.
"Коалицията въвежда нова кадрова формула - 3:4", информира "Сега". По нова формула ще стават кадровите назначения в държавните агенции и комисии с изтичащ мандат. Разпределението ще е между социалния (БСП) и либералния (НДСВ и ДПС) вектор, а новата формула е 3:4. Това стана ясно след съвместно заседание на ръководствата на трите управляващи партии.
Такова ще е разпределението на местата в Комисията за защита на конкуренцията и в тази за финансов надзор, решиха правляващите. Най-вероятно НДСВ и ДПС ще си разпределят поравно 4-те полагащи им се места в двата органа.
"Калпав закон за конфликт на интереси предложил кабинетът", съобщава "Земя". И мнозинството, и опозицията в Народното събрание силно разкритикуваха законопроекта за конфликт на интереси, внесен от кабинета, защото бил направен набързо за пред Брюксел.
Всички декларираха, че ще го подкрепят на първо четене, с уговорката за сериозни поправки, преди отново да влезе в пленарна зала. Вчера и онзи ден депутатите обсъждаха на първо четене два законопроекта за конфликт на интереси при лица, заемащи висши държавни или административни длъжности. Те са внесени от Филип Димитров от ОДС и от Министерския съвет.
В "Труд" социологът Кольо Колев коментира уроците от вота в Сандански под заглавие "Може ли бизнесът да си напазарува депутати". Той изчислява, че срещу 50 милиона лева група хора могат да станат основната политическа сила в страната. От финансова гледна точка няма проблем. Проблемът е чисто организационен.
Първо, не можеш да намериш 60 българи (ако ще и топбизнесмени да са), които да играят последователно и твърдо за един отбор. Дори десет не можеш да намериш - на третия ден те ще се изпокарат кой дава парите, кой само се вози. Освен това те са хора, които правят бизнес, пари. Не могат, пък и не им се занимава пряко с политика.
Ще трябва да джиросат закупената власт на някой "политик". Той пък като се види с власт, кой го знае накъде ще се обърне. Въобще - несигурно положение. Именно поради тази причина моделът "Сандански" - един човек или една група да си напазаруват изборите, не може да се повтори в национален мащаб.
В интервю за "Дума" Юрий Асланов заявява: "В Сандански видяхме истинската олигархия". И пояснява, че в България много често думата олигархия се употребява в неправилен контекст. Всъщност олигархията е трансформация на икономическата в политическа власт.
Според Асланов мерки срещу купуването на гласове трябва да се вземат на всяка цена. "Защото в противен случай такива места като Сандански ще заживеят собствен живот, но извън държавата. Ще бъдат своеобразни автономии. Тогава няма да има нито един елемент, който да свързва разпокъсаните групи и цялата общност.
Това е много лош сценарий. Като процес е крайно опасен - особено за държави като България, които не са с федерално устройство", предупреждава социологът.
"Промяната на политическата система - задължителна", е анализът в "Монитор". Посочва се, че за последните 15 години у нас се говори за смяна на избирателната система, защото сегашната е изчерпана и посоката на носене на отговорност при нея е сбъркана.
Сбъркана е, защото политикът трябва да е отговорен първо пред хората, а след това пред партийния си лидер. А не обратното, както е сега. Защо политиците обаче не поемат отговорността да променят системата? Ами защото всички се страхуват от лоши изборни резултати. За малките партии е ясно - при тях добър изборен резултат може да се случи само по чудо.
Вредните партии - ДПС и "Атака", са сигурни за участието си в 41-вото народно събрание, но тези партии по традиция са подозрителни към всякакви промени в избирателните практики. Така че и при тях ентусиазъм за промени няма. При по-големите - ГЕРБ и БСП, мотивите за бездействие са различни. В ГЕРБ нямат достъп до кухнята на парламента и не без известно основание се опасяват да не бъдат прецакани с някоя изборна новост.
При БСП трагедията е друга - партията с ужасяваща монотонност губи избиратели и за първи път умира наистина, поне в досегашната си форма. Въпреки тази картина разумните хора предусещат промените в политическата система и даже контролирано ги предизвикват, твърди проф. Михаил Константинов, автор на публикацията.
"Инфлацията през май се забавя, за годината е 15%", отбелязва "Пари". През май инфлацията леко се укроти и отбеляза 0,5%. За сравнение през март и април тя бе 0,8 и 0,9%. С натрупване от началото на годината поскъпването на потребителските стоки и услуги вече е 4,7%, а спрямо май 2007 г. - 15%. През май цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки като цяло са паднали с 0,4%.
Намаление има и в съобщенията. Редица макроикономисти предвиждат през летните месеци дефлация именно заради поевтиняванито на храните. С най-голям процент продължават да растат цените на горивата, само за месец те са скочили между 6 и 7%.
"Можем да работим последователно, а не на пожар", смята Меглена Плугчиева, вицепремиер по европейските фондове. В петък тя ще се срещне с еврокомисаря по разширяването Оли Рен и по земеделие Мариан Фишер Бойл. За мерките които предприема България след спирането на средствата по предприсъединителни програми, тя разказва.
"Направихме снимка на ситуацията, за да се види къде се намираме. Вярно е, че трябва с много ускорени темпове и с голяма мобилизация да се работи, защото програмите са кредитирани от Брюксел в края на миналата година, а за 6 мсеца не могат да станат чудеса. Работата е огромна, но сме направили много ясен график, за да не се допуска изоставане. Направили сме списък на така наречените застрашени или рискови проекти, които са под постоянно наблюдение", отчита Плугчиева.
"Искаме от ЕС по-ниски акцизи", съобщава "24 часа". България ще настоява за понижаване на минималните нива на акцизите в рамките на ЕС. Това предвижда българската позиция за предстоящия следващата седмица европейски съвет.
Там страната ни ще бъде представена от премиера Сергей Станишев. Позицията на България е продиктувана от рекордно високите цени на горивата и храните, обясни вицепремиерът Ивайло Калфин. Той обаче побърза да уточни, че при високите борсови цени на петрола не може да се очаква голямо намаление на цените, ако бъде намален акцизът.
"Изгубили сме доверието на Европейската комисия", казва в интервю за "Класа" заместник-председателят на ДПС Касим Дал, който наскоро бе в Брюксел и е имал срещи на високо равнище. Той потвърждава, че докладът, който се очаква през юли, няма да е много лицеприятен за нас. Все пак важно е, че в Европейската комисия оценяват стъпките, които бяха направени, макар и закъснели.
"Увериха ни - продължава Дал, - че новата държавна агенция по сигурността, смените в правителството и изборът на Меглена Плугчиева за вицепремиер, който да координира работата на институциите по фондовете и да упражнява контрол върху тях, ще бъдат отбелязани в доклада. Това е добрата новина. Лошата е, че сме изгубили доверието на ЕК и трябва да работим упорито върху възвръщането му, което е много труден и не толкова бърз процес."
"МС дава тройна заплата на отлични чиновници", пише "Сега". Тройна годишна заплата ще получават чиновниците от звената за подготовка и управление на европроекти, които изпълнят изцяло годишните си планове. Това реши правителството, след като изслуша доклада на работната група за подобряване на административния капацитет. Във въпросните звена работят 2342-ма души. Парите ще идват от средствата за техническа помощ по оперативните програми и от бюджета.
