- Г-н Герджиков, кога промените в Закона за висшето образование ще влязат за разглеждане в МС?
- Надявам се в близките две седмици.
- Казахте, че се променят основни неща, освен европейската система за трансфер на кредити и промяната на това, че вече може да се извършва акредитация по професионални направления. Какво друго се променя във връзка с качеството на обучение на студентите?
- Това са двете основни промени, особено тази за процедурата за оценяване и акредитация - цялата глава е изменена основно и мисля, че процедурата е облекчена и е направена по-ефективна. Наред с кредитната система, съвместима с европейската система за трансфер на кредити, се предлагат въвеждане на европейското приложение към дипломата, което ще заинтересува студентите. Останалите изменения са по-малки.
- Какво представлява всъщност тази кредитна система и какви възможности дава? - Тя е в основата на студентската мобилност в Европа. Ние често я свързваме с това, че нашите студенти ще могат да продължат образованието си в европейски университет и след това да се върнат тук, за да работят или за да завършат образованието си. Всъщност става дума за това да се направи съвместимо образованието в различните висши училища, и то според един почти индивидуален учебен плат на студента, т.е. в рамките на страната, в рамките на един университет, това ще даде повече възможности на студента да формира сам учебния си план, така че да му бъде полезен след завършването, да се реализира по най-добрия начин.
- Ректорите поставиха въпроса за съществуващите чужди нерегламентирани университети, които отнемат пазара на нашите частни университети. Как може да се реши?
- Има два проблема, които се обсъждат често. Единият е съществуване на структури на български университети, които не са преминали през процеса на акредитация и ние ще се справим с този проблем. Много пъти сме обсъждали начините за това. Проблемът, който тук се постави, е по-труден и е свързан с това, че чужди висши училища разкриват в България свои образователни структури, които не са по българския закон за висше образование. Българският закон не позволява подобно разкриване на самостоятелни структури на чужди висши училища, а само разкриването в рамките на българско висше училище. Така, че тези структури са разкрити не по българския закон за висше образование и ние нямаме основание да ги контролираме, тъй като Законът за висше образование дава на Министерството на образованието и науката право да контролира изпълнението на този закон. Това са структури, които работят по чужди закони за висше образование, техните начини на преподаване, дипломиране, завършване не са обект на българското законодателство.
- Колко са тези структури и какви мерки могат да се предприемат? Такива ви бяха предложени от ректорите?
- На мен са ми известни 10-ина такива висши училища. Аз не чух да се предлагат мерки. Студентите в тях са може би много по-малко, отколкото са студентите в структури на български висши училища, нарушаващи Закона за висшето образование. Ако се справим с този втори проблем, ще направим много добра крачка. Колкото до първия проблем - той не е решен в цяла Европа, тъй като модерните системи на образование навлизат все повече и в Европа също търсят начин да се осигури качеството на образование в тези случаи.
- Ще се закриват ли български вузове?
- В България няма в момента висше училище, което да не е в съответствие (като структура, академичен състав и качество на образованието) със Закона за висше образование. Отделни структури обаче на висшите училища са разкрити, без да са минали през този процес, и те трябва да бъдат закрити.
- Приемате ли идеята за държавни поръчки и за частните, и за държавните университети?
- Това е стара идея и тя почива на следното: данъците се плащат от всички родители, следователно държавната субсидия за висшите училища би трябвало да бъде разпределена навсякъде, където се учат децата на тези родители. Това е справедливо, въпросът е на какъв принцип да се разпределя тази държавна поръчка. Тя трябва да намери нов принцип на разпределение; тя и в момента се разпределя по един административен начин и трябва да се намери нов. Това няма да стане със Закона за изменение на Закона за висшето образование, тъй като проблемът е най-сложен въобще за висшето образование.
Последвайте ни
