П редставете си следната неприятна ситуация: на връщане към къщи да срещнете пред входа група любезни (или не толкова) оперативни работници от МВР, които да ви кажат, че идват да обискират офис на пиратски сайт.
Офис, който за най-голяма ваша изненада се намира във... вашия дом. Точно това се случило на един от потребителите на тракерите, които през изминалата седмица бяха обект на специализирана операция на МВР и столичното следствие.
Въпросният човек се опитал да протестира, че това е домът, в който той живее със семейството си. Полицаите го парирали с железен аргумент: "Щом компютрите са в мрежа, значи е офис!"
Ако това не ви притеснява, чуйте друго: преди няколко дни полицията нареди на всички големи доставчици на интернет да спрат достъпа на клиентите си до един сайт, защото според тях чрез него се извършва нещо незаконно. Ако става без санкцията на съда, това практически е налагане на цензура.
Още по-странно в случая беше, че някои интернет доставчици, включително БТК, "Орбител", "Нетиссат" и други компании с много клиенти, безропотно изпълниха разпореждането и спряха достъпа на клиентите си до част от интернет.
Ето така, за да се пребори с интернет пиратството, държавата използва най-тежката си артилерия. Шумната полицейска операция включваше целия набор от репресивни мерки - изземване на техника, арести и филтриране на интернет сайтове.
За да спре нелегалното разпространяване на филми и музика в интернет, държавата практически погази фундаментални граждански права. Окей, няма спор, че с торент сайтовете се разменя основно пиратско съдържание, но дали това е цената, която всички ние трябва да платим?
Как се стигна дотук
Шумните събития от миналата седмица имат предистория още от края на 2006 г. Тогава Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) предупреждава собствениците на големите торент сайтове "да вземат мерки и да преустановят разпространението посредством техните тракери на обекти, защитени от закона за авторското право и сродните му права".
"Разпореждането буквално казваше да спрем торент тракерите, защото са незаконни", каза за "Капитал" Димитър Ганчев, единият от собствениците на провайдъра "Бол.бг", който държи тракера torerents.bol.bg. Поставеният краен срок е март тази година.
След изтичането му разследващите правят оферта, на която трудно може да се откаже. "Дадено ми беше да разбера, че в случай че не спра сайта, ще бъда арестуван", казва Елиан Гешев, собственик на най-големия български торент тракер arenabg.com.
"Заплашиха ни, че ще изземат компютри и ще арестуват администратори. Ние сме интернет доставчик, това щеше да ни съсипе бизнеса", разказва Мартин Павлов, собственик на доставчика "Линкос", който доскоро държеше друг популярен тракер - zamunda.net. "Имаше обаждания от полицията с подобен намек", потвърждава и Димитър Ганчев от "Бол.бг".
В края на миналата седмица акцията е факт. Полицията обискира 14 офиса и конфискува 16 компютъра. При операцията бяха задържани единият от администраторите на zamunda.net и самият Елиан Гешев, на когото впоследствие е наложено прокурорско задържане за 72 часа.
Голяма част от разпитаните потребители на тракера (големи ъплоудъри) са получили "обещанието" да не им бъдат повдигнати обвинения, ако свидетелстват срещу Гешев.
Веднага след операцията МВР свиква журналисти, пред които с гръм и трясък съобщи за "поредния успех" в борбата срещу интернет пиратството в България.
Няколко дни по-късно Софийският районен съд (СРС) отхвърли искането на прокуратурата за налагане на домашен арест на собственика на arenabg.com.
От съдебния акт става ясно, че целият шум е вдигнат на базата на обвинението, че чрез сайта си Гешев е помогнал на седем души да разпространят седемнадесет филма - заглавия като "Оливър Туист",
"Илюзионистът"
"Ледена буря" и т.н., чиито права се държат от "Диема вижън". Освен това собственикът на arenabg.com е обвинен, че е давал съвети във форумите на сайта и в някои от порнофилмите, които се разпространяват чрез тракера, участват лица, "които приличат на непълнолетни".
От мотивите на определението на СРС става ясно, че по повдигнатите обвинения "не са налице каквито и да било доказателства за тези престъпления".
Самата прокуратурата явно се е съгласила с определението на съда, защото не е намерила за основателно да протестира. Чрез говорителя на Софийската районна прокуратура Руси Алексиев наблюдаващият разследването прокурор Радка Стоянова отказа коментар с аргумента, че производството е на ранен етап.
Това, което става ясно от действията на разследващите органи, е, че основната цел на акцията не е постигането на осъдителна присъда срещу евентуалните топ пирати, а просто респектиране на ползващите торенти.
Така например, за да бъде осъден Гешев по обвинението за помагачество, наравно с него трябва да бъдат осъдени всички лица, на които той е помагал да извършва престъпления чрез сайта, т.е. всички потребители на arenabg.com. Този факт адвокатите на Гешев (чиито доводи съдът възприема напълно) определят като фрапиращ.
За да изпълнят
респектиращата си мисия
обаче, разследващите са използвали всички похвати на наказателния процес - претърсване, изземване, прокурорско задържане...
Потърсихме мнението на адвокат, специализирал в подобни наказателни дела - Калин Ангелов. Според него използването на такива способи би било законно само ако това става за предвидените цели - да се докаже престъпление.
Сами можем да се досетим дали ще бъде повдигнато обвинение срещу вероятно всички лица, които са качвали информация чрез arenabg.com от началото на 2006 г. насам. Според информацията на сървъра те са около 17 хиляди души.
Велизар Соколов, представител на BSA (Сдружението на издателите на бизнес софтуер), е на друго мнение. Той каза за "Капитал", че използването на тези разследващи способи е абсолютно законно, имайки предвид, че става дума за разкриване на тежко престъпление.
Според него "едва ли някой би си помислил, че разследващите ще тръгнат да повдигнат обвинение срещу всички - те ще изберат лицата, които са ъплоудвали най-голямо по обем съдържание".
"Преследват се само т.нар. топ ъплоудъри", потвърди и следовател Василев. Факторът, който без съмнение обаче помага на полицаите, са последните промени на Наказателния кодекс, криминализиращи тегленето дори и на една песен от интернет.
Най-критикуваният момент от операцията обаче беше моментът, когато главен инспектор Явор Колев от ГДБОП (вече наричан по форумите Шалтер Колев ;-)) издава полицейско разпореждане, с което задължава по-големите
интернет доставчици да спрат достъпа
на своите потребители до страницата arenabg.com. Самият документ, който според юристи е пълен с неточности и грешки, бързо беше определен като опит за налагане на цензура от страна на МВР в интернет пространството.
Въпреки съмнителната си юридическа стойност разпореждането е изпълнено автоматично от някои интернет доставчици.
"Филтрирането на достъпа имаше за цел да ограничи достъпа до сайта, за да се избегне манипулирането на данните на сървъра - оправдава разпореждането Светослав Василев и дава друг пример - "като стане местопроизшествие, полицията го загражда с цел да запази следите."
Не така мислят други юридически експерти. Главен инспектор Колев, чийто подпис седи под разпореждането, не отговори на изпратените от "Капитал" въпроси до редакционното приключване на броя.
В понеделник след нова заповед на МВР филтрирането все пак беше прекратено.
"За съжаление на нашите клиенти трябваше да изпълним разпореждането, защото е издадено от компетентен орган", коментираха за "Капитал" от БТК.
На друго мнение обаче е Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации (СЕК) и управител на "Спектър нет". "БТК вероятно не разбира същността на това, което става", смята той. "Просто не може да се филтрира транспортната среда, за да се реши проблем, който е извън нея", казва Теодор Захов.
Според други мнения това е все едно да се прекъснат всички комуникации с Ирак или Иран с мотива "там има терористи".
Дори след като полицията използва най-тежката артилерия и похвати срещу торент тракерите и дейността им бе до някъде ограничена, най-дразнещата форма на пиратство - сергиите с дискове, продължава да съществува.
Площад "Славейков", на по-малко от 500 метра от МВР, е най-баналният пример за това. "Правомощията на следствието са ограничени и нямаме отношение към разследването на подобни престъпления", беше извинението на следовател Василев.
Логично обаче се появява въпросът: ако шумните и избирателни действия на правоохранителните органи нямат за цел осъждането на дадени лица, какво искат да постигнат с действията си.
За съжаление всички други хипотетични отговори - сплашване (другата дума, съответстваща на полицейския евфемизъм "респектиране"), разчистване на пазара за други играчи, подсилване на легалните продажби, желание за развитие в професионалната кариера - говорят предимно за едно нещо: неприятна сплав от некомпетентност и нечистоплътност.
Ясно е, че полицията прави първите си стъпки в разследването на киберпрестъпленията, но от самото начало трябва да знае, че фундаменталните граждански права важат със същата сила и в интернет...
