Наградите бяха раздадени на церемония в Театъра на българската армия (TBA.art.bg).
За главни роли бяха отличени Йорданка Стефанова (Майката в "Къщата на Иван" от Пламен Дойнов, реж. Венцислав Асенов, Драматичен театър-Враца) и Стоян Алексиев (Алекс в "Топлината през ноември" от Яна Добрева, реж. Николай Ламбрев, Народен театър "Иван Вазов").
Емануела Шкодрева взе наградата за поддържаща женска роля за "Живот х 3" от Ясмина Реза, постановка на Явор Гърдев в "Театър 199".
Деян Донков спечели в същата категория при мъжете за ролята си в "Месец на село" от Иван С.Тургенев.
Същата постановка по руския класик в Народния театър "Иван Вазов" донесе на Маргарита Младенова приза за режисура.
Александра Василева бе обявена за "изгряваща звезда" за ролите си на Дафинка в "Свекърва" и Фем в "БИФЕМ" от Людмила Петрушевска (в Сатиричния театър).
За театрална музика статуетката отиде у Асен Аврамов, работил по "Макбет" от Шекспир, постановка на Пламен Марков в Народния театър "Иван Вазов".
На финала на церемонията, която се предаваше пряко по БНТ, актьорът Петър Слабаков (81 г.) получи статуетката за цялостен принос от ръцете на миналогодишния носител Наум Шопов.
Тазгодишният лауреат, който през 2003-та навърши 80 години, има половинвековна кариера в театъра и повече от четири десетилетия в киното. Само в киното ролите му са около 80, а заедно с ролите на театрална сцена броят им става към 300, припомня БНТ (BNT.bg).
Петър Слабаков е завършил икономика във Варна. Преди да стане актьор, е упражнявал различни професии. Играл е в театрите във Варна, Бургас, Пловдив, а в София започва от театър "Трудов фронт" (1963-64 г.). Следват Младежкия театър и две години в театъра в Перник. Завърнал се отново в София, играе във Военния театър, театър "София" и Сатиричния театър.
Дебютира в киното през 1959 г. във филма на Кирил Илинчев "Дом на две улици". Три години по-късно е отличен с Наградата за мъжка роля на фестивала на българския филм Варна'62 с ролята на Антон в "Пленено ято" (реж. Дучо Мундров). Награда за цялостно представяне получава във Варна'76 за филмите "Сладко и горчиво"(1975, реж. Иля Велчев), "Самодивско хоро"(1975, реж. Иван Андонов) и "Щурец в ухото" (1976, реж. Людмил Кирков).
За изпълнението му като Сладкия в "екологичния" филм "Златната река" (1983 г., реж. Иванка Гръбчева) Съюзът на българските филмови дейци (СБФД) му присъжда отново наградата за мъжка роля.
Сред десетките филмови роли на Петър Слабаков емблематични за няколко поколения българи остават изпълненията му в "Цар и генерал", "Шибил", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Покрив". Последната му засега роля в киното е във филма "След края на света"(1998 г.) на реж. Иван Ничев.
Междувременно в края на миналата седмица издателят Анго Боянов представи книгата "Петър Слабаков, който знае 3 и 300" заедно с нейния герой. Премиерата се състоя в зала 9 на НДК и събра близки, приятели и почитатели на Слабака, както го наричат всички. Автор на книгата е Румяна Емануилиду, информира БНТ.
"В продължение на две години Слабака съпреживя с мен лични моменти от живота си и аз му благодаря за това. Оказа се, че много неща при него са се случвали три пъти - има три деца, три пъти се е женил, три пъти го изключвали от партията. Във всички свои роли, а те са около 300, е слушал само вътрешния си глас. Героите му са най-често бунтари, революционери или просто различни", пише авторката на книгата.
"Научих, че получавам "Аскеер" в двора в Бериево, където има дива круша, див дрян, дива череша и дива киселица. И аз сред тях - нещо дивно с "Аскеер", за да не кажа диво" - така самият Петър Слабаков описва последните си емоции.
