"Топ Гиър" покори Северния полюс

П ътешествието на телевизионния екип на "Топ Гиър" до Северния полюс е сред основните акценти в четвъртия брой на българското издание на TG.

Джеймс Мей разказва за патилата на тримата водещи и как е трябвало да дели една палатка с Джеръми Кларксън.

Главната тема за септемврийския брой са 80 автомобилния теста около света. 135 години след знаменития роман на Жул Верн "80 дни около света", английските и българските редактори на TG направиха нова приключенска обиколка с днешните най-съвременни превозни средства.

Пътешествието започва от възроденото това лято рали "Вида", минава през Беларус и Москва, пресича цяла Европа, Северна Америка, Австралия и Азия.

Връх на тура, разбира се, е гастролът на Северния полюс с историята на Мей, която хвърля светлина зад кулисите на фамозното телевизионно шоу.

В 80-те теста са пробвани най-добрите пътища в България и по света със автомобили като "Опел GT", "Форд Мондео", "Ауди A5", "Мерцедес CL63 AMG", "Клио Рено Спорт", БМВ M3, "Мазерати GT", "Тойота Hilux", "БМВ X5", "Мицубиши i", "Форд FPV", "Ланд Роувър Дискавъри 3", "Мазда MX-5 RC".

В четвъртия брой на българското издание Джеръми Кларксън разсъждава дали има идеална кола.

В рубриката "Лица" е публикуван откъс от книгата "91-7: Михаел Комте за Михаел Шумахер", илюстриран със специална фотосесия на легендарния пилот в ретро стил по случай 60-годишнината на "Ферари".

Тест пилотът Владимир Кулев пък възседна уникалният и страховит "Порше Кайен Techart Magnum" с мощност от 510 к.с.

Най-голямата изненада в списанието обаче е безплатното DVD с най-доброто от 3-ти и 4-ти сезон на телевизионното предаване "Топ Гиър". Дискът с първите два сезона бе предложен на читателите още с първия брой на българския TG.

Ето в аванс какво разказва Мей за приключенията си с една специална "Тойота Hilux", досадния си "съквартирант" Джеръми Кларксън и ужасяващия арктически студ. Северният полюс е на практика недокоснат от хората и според него най-добре си беше останал така.

Основният проблем при пътуването до Северния полюс е, че

те всъщност са два: магнитен Северен полюс - физичен феномен и истински Северен полюс,

който е отбелязан на картата и е установен от формата на Земята и оста на нейното въртене.

Отегчихте ли се вече? Това е само началото.

Може би ще се запитате защо е така. Ами магнитният Северен полюс е от полза за най-обикновена навигация, тъй като определя посоката на стрелката на компаса.

За съжаление той се мести по малко през годините и сериозно затруднява правенето на карти. Също така заради разделянето на земното кълбо на меридиани, чрез които се отчита времето и мястото, е по-добре да се използва истинският Северен полюс, защото той е точно там, където според нас е "краят" на Земята.

Качествените карти са ориентирани към истинския Северен полюс и ако си служите с магнитен компас, както правят повечето непрофесионални моряци и пилоти,

e важно да се съобразите с нещо, наречено "магнитно колебание",

т.е., колко градуса далече от истинския Северен полюс е вашият магнитен Северен полюс.

То е различно за различни места по Земята и се отбелязва по картите с нещо, наречено "изогони". В Лондон например магнитното колебание в момента е 3 градуса на запад.

Дявол да го вземе.

Важно е да уточните за кой Северен полюс говорите, когато казвате: "Хайде да отидем до Северния полюс."

Технически, ако се намирате на Северния полюс, всичко ви е на юг, независимо накъде се обръщате.

Ако сте на магнитния Северен полюс, тогава истинският Северен полюс се пада на юг и ако се насочите към магнитния Северен полюс и се озовете на истинския Северен полюс, Северният полюс е все още на север.

Освен ако не държите да работите с най-точни координати. Тогава ще стоите на истинския Северен полюс, а стрелката на магнитния ви компас ви все още ще сочи север, но всъщност това ще е юг.

Както и да е - решихме да се отправим към магнитния Северен полюс - по-точно Кларксън и Хамънд се отправиха. Кларксън, най-добрият офроуд шофьор на света, ще бъде в пикап на "Тойота", а Хамънд ще загърби поне един век прогрес, за да бъде теглен от някакви кучета.

Аз всъщност въобще не исках на ходя. Мразя снега, мразя адския студ, мразя да се навличам с дрехи и знаех, че ще

става дума за много лагеруване, тъй като наоколо няма хотели

Но Джеръми настоя, като каза, че трябва да тръгна като негов навигатор. Това вече си беше доста обидно, тъй като очевидно, за да стигнеш до магнитния Северен полюс, просто трябва да следваш стрелката на компаса.

Дори да тръгнем от Канада и да следвам погрешния край на стрелката, ще го разбера, щом се озовем в Мексико.

Сега, след като приключихме тази голяма одисея, мога категорично да потвърдя, че пътуването до Северния полюс - по какъвто и да е начин, е напълно безсмислено и отвратително преживяване.

То започва със специално арктическо облекло, цялото покрито с глупави ципове, които се закачат за всичко и само да понечиш да си почешеш главата, шумят крайно дразнещо и оглушително.

Ако решиш да акаш в Арктика, значи да премахнеш 10 слоя от това облекло и след това буквално да ти замръзнат топките. Но

може да те изяде мечка, докато гащите ти са събути

Може би ще си помислите, че безкрайната гледка от сняг, нарушавана само от случайни абстрактни ледени скулптури, е нещо доста хубаво. И това е така. За около час.

Но след няколко дни е все едно да гледате смачкан лист хартия А4. Отворете камерата на хладилника, гледайте я две седмици и ще добиете представа какво е.

Този адски студ - на моменти минус 30 градуса - е крайно неприятен.

Тъй като въздухът е изключително сух, никоя от личните ви вещи не замръзва напълно, просто става много студена. Любимата ми реплика на Джеръми е: "О, тази възглавница е приятно затоплена. Не, чакай, имах предвид, че е ш***** студена."

Обаче в момента, в който разлеете нещо - например джина си с тоник, панталоните ви стават част от пейзажа. Взех пакетче мокри кърпички с мен, за да се "мия", но след 10 минути те се бяха превърнали в благоуханен айсберг.

Само в Арктика се сблъсквах с проблема

да държа кутийките си с тоник достатъчно топли, че да стават за пиене

И не си мислете, че в колата бяхме на топло и приятно - не ни беше позволено да пуснем парното, защото това щяло да се отрази на специалните, непонасящи топлина камери в автомобила.

Не искам да си спомням за лагеруването. Не само защото палатката трябваше да се опъва и прибира всеки ден или защото циповете винаги заяждаха, или пък заради изключително важната керосинова печка, която осветяваше лицето ми.

Най-големият проблем беше, че се налагаше да деля палатката с Кларксън, който дори не можеше да ми помогне да я разпънем. Нищо че за тази работа не се изискваше нищо друго освен любимия му инструмент - чука.

Не съм добър в лагеруването, но Кларксън е даже по-зле. Всяка нощ той се закопчаваше догоре в подобния си на пашкул спален чувал, покриваше си дори главата и след това цяла нощ богохулстваше в тъмното.

Все едно делях палатка с голяма псуваща личинка

Независимо какви бяха условията, имахме малко време за почивка. Лято е и слънцето просто лудуваше нагоре-надолу по небето като някаква космическа панаирна атракция и в един момент доста сериозно спорихме дали е обяд или полунощ.

Честно, не знаехме.

Шофирането си беше просто въпрос да издържим постоянното трещене и тракане на претоварената ни тойота, прекъсвано само от приглушения звук на поредната пръснала се кутийка швепс. Но продължавахме да се влачим все по на север (към магнитния полюс).

Искрено вярвам, че оцеляхме единствено само заради тази напитка.

След около ден вече дори не беше смешно да питам Кларксън дали има лед в джина си с тоник. Разговорите започнаха добре, с интелигентен дебат за политика и география.

След няколко дни спорехме часове наред за конструиране и взаимозаменяемост на части. На четвъртия ден се бяхме ограничили до фантазии за храна - по-точно пастет и наденици.

Повдигнах духа на Кларксън с хайвера и пъдпъдъчите яйца, които бях прекарал контрабандно покрай полярните изследователи, а той ме награди, като

простреля кутията ми с консервирано месо,

за което аз още му желая да се разболее от опасен вид шарка.

А когато най-накрая стигнахме полюса, там нямаше нищо. Нито паметник, нито туристическа информация, нито дори купчина ледени блокове. Имаше просто повече сняг.

Възнамерявахме да оставим малко знаме на "Топ Гиър", но открихме, че сме забравили да донесем пръчката, на която да го забодем. Е, аз бях на магнитния Северен полюс, или на 78 градуса 35 минути 7 секунди северна ширина и 104 градуса 11 минути 9 секунди западна дължина.

След като завършихме мисията, лекарят, когото бяхме взели с нас като част от малкия ни екип, ме попита: "Е, Джеймс, сега, след като го направи, как мислиш, че ще се промени животът ти след това преживяване?"

Най-накрая реших, че ще стане по-лош. Защото от време на време ще си спомням за Северния полюс.