15, 16 и 17 юли народът ни отбелязва като Горещници. Празниците са известни още и под имената Блъсъци, Чурици, Германовци, Чурлига, Пърлига, Марина огнена, Опалена Мария, Чурута. Смятат се за най-горещите дни на лятото.
Горещниците имат езически произход и са свързани с култа към огъня.
Според народната традиция докато траят тези дни се забранява всякаква полска и домашна работа - не се жъне, не се впряга добитък, не се меси и пече хляб, не се пере, не се преде, тъче или шие. Нарушаването на забраните се смята, че ще причини пожари и запалване на реколтата и дома .
Така в разгара на лятото, земеделците отпочиват от тежкия труд и гадаят за времето през зимните януари, февруари и март. Пече ли силно слънце през трите горещника - топли, без сняг и виелици ще бъдат и зимните януарско-мартенски дни.
Според поверието, ако човек се изкъпе в топли минерални извори през тези дни, ще бъде здрав през цялата година.
През първия ден огънят в огнището се угася, а на третия ден, чрез специален обред, се пали един общ нов, жив, млад огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Именно третият горещник се смята за най-опасен. Той е
посветен на св. Марина, господарка на змиите.
Живяла през III век, дъщеря на езически жрец. Преследвана за християнската си вяра, на 16 години тя е изправена пред съда и жестоко изтезавана, като раните й са горени с огън. Въпреки жестоките мъчения не се отказва от вярата и след мъченическата си смърт е канонизирана за светица.
Горещниците се празнуват най-вече от ковачи, хлебари, калайджии и всички, които работят с огън.
