Т рите момичета на Околовръстното, при разклона за Симеоново, са облечени оскъдно, нищо, че е зима. В бяло са - за да привличат вниманието отдалеч.
Питаме ги какво мислят за новия проектозакон за легализация на проституцията, като сме леко скептични доколко адекватно ще ни отговорят. Те обаче ни прекъсват, преди дори да сме започнали да обясняваме за какво става дума в него.
"Аз говорих с колежки, знам за този проект, обсъдихме го", казва едно от момичетата, ще я наричаме Ана. Тя заявява: "Ние сме за регулацията." Колежките й кимат от двете й страни. "Като сме си платили в началото на годината и после, като ни бият клиентите, да можем да се оплачем на полицията. Искаме да е като в чужбина - с правила", продължава Ана, а колежките й отново кимат в унисон.
По неофициални данни (няма официални) проституиращите в страната са между пет и седем хиляди. А те вървят в комплект със сутеньори, клиенти, рекетьори, на които плащат "тротоарно право"...
В момента думата "проституция" присъства в българското право само в Наказателния кодекс, и то в контекста на насилствено принуждаване към тази дейност. Това може би е на път да се промени. Вече е сформирана работна група за изготвяне на
Закон за регулиране на проституцията
по инициатива на МВР. Неин координатор е зам.-министърът на вътрешните работи Камен Пенков. Останалите участници са представители на министерствата на здравеопазването, на правосъдието, на труда и социалната политика, на Върховната касационна прокуратура, Националния борд по туризъм и Комисията за младежта и спорта.
Идеята на бъдещия законопроект е да се гарантира контрол върху проституцията и държавата да събира данъци от тази дейност. След първото заседание на групата участниците се обединяват зад предложенията единственото място за упражняване на проституция да бъдат публичните домове, въвеждане на разрешителни, задължителни медицински прегледи, забрана за упражняване на професията от лица под 18 години.
Спрягат се и изискванията за легализацията на публичните домове - предвижда се те да са далеч от религиозни храмове, учебни заведения и болници.
Продължаваме обиколката по Околовръстното. Спираме при две атрактивни момичета на разклона за Лозен. На тях се налага да обясним каквото знаем за бъдещия законопроект. И те са на едно мнение. Което обаче не съвпада с това на предишните ни събеседнички.
"Не искаме да влизаме в компютъра", отново говори само едната - нека бъде Мария. Коли и камиони намаляват и бибиткат, докато разговаряме.
"Не вярваме, че по този начин ще сме по-защитени", казва Мария. "Няма толкова много клубове, че да ни приберат всичките, пък ако го направят, работата ще намалее. Не щем. На улицата ни е добре", категорична е тя. Разбира се, и колежката й, която не спира да кима.
Горе-долу толкова диаметрално противоположни са и мненията на хората извън този бранш, що се отнася до това дали да има закон за проституцията. А броят мнения клони към плюс безкрайност, стане ли въпрос как би трябвало да изглежда подобен закон, за да функционира успешно в България.
Засега в работната група по изготвяне на законопроекта не участват неправителствените организации, които работят с проституиращи.
Янита Тончева, юридически съветник на НБТ, обяснява, че работната група предвижда публично представяне и дискусия на проекта, но при един доста окончателен негов вариант. Тогава ще очакват "активното включване на обществото и неправителствените организации".
Само че "Капитал" реши да избърза. И попита сега експерти и неправителствени организации дали България има нужда от закон за регулация на проституцията и ако да - как трябва да изглежда той.
Виолета Канджикова от фондация "Здраве и социално развитие", която е и консултант на компонента за работа с проституиращи жени и мъже на програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН", е
Против широко обсъждания закон
за легализация на проституцията. Нейният първи аргумент е, че "по отношение на здравните и правни условия най-добри показатели са отчетени в държавите, които не регулират проституцията".
Тя обяснява, че легализацията само на публичните домове автоматично означава криминализация на момичетата и момчетата "на средно и ниско ниво". Канджикова дава за пример Латвия, Унгария и Гърция, където по думите й като проституиращи за миналата година са се регистрирали по-малко от 500 души при експертна оценка за повече от 10 000 "упражняващи професията".
"Което означава, че всички останали, а те са хиляди, се третират като престъпници." Канджикова е притеснена от задължителните медицински прегледи, които се предвиждат на този етап от обсъждането на проекта: "Защото те ще нарушат човешките права на тези хора, а и са доказано неефективни."
Тя продължава: "В момента екипите ни имат достъп до много проституиращи, но ако те се криминализират, ще се крият от нас. Според Канджикова най-доброто решение, "макар и не перфектно, е да оставим настоящата ситуация такава, каквато е".
На друго мнение са от фондация "Инициатива за здраве". Три пъти седмично екип на фондацията обикаля Околовръстното шосе на София, както и някои централни части. Раздава безплатно презервативи, прави кръвни изследвания, предлага психологическа помощ и правни консултации на проституиращите.
Елена Янкова и Юлия Георгиева са единодушни и категорични, че закон за регулация на тази дейност трябва да има. Но след подробно допитване до онези, които ще бъдат засегнати от него. Заради начина, по който се работи в момента по законопроекта, те предполагат, че ще се "роди поредният закон от хора, които не знаят за какво става въпрос, които не са в час как е на улицата и в клубовете за "масажи".
Що се отнася до съдържанието на необходимия според фондацията закон, Юлия Георгиева казва, че е недомислено и напълно изключено проституцията да е легална единствено в публични домове.
По думите й повечето момичета, с които е говорила, са споделили, че биха си плащали годишен лиценз, за да са законни. Сумите са варирали между няколкостотин до пет хиляди лева. "Но почти никое от тях не би влязло в публичен дом", казва Георгиева.
Тя обяснява, че, от една страна, работата на улицата е много повече. А, от друга, за самите клиенти е "бързо, анонимно, достъпно да забършат момиче по пътя, вместо да излязат на светло, да губят време и пари по клубове".
В момента
в България проституцията не е забранена
наказуемо е само склоняването към нея.
Росен Димов, апелативен прокурор на Пловдив, определя това положение като "нито риба, нито рак". Той казва, че "действащото законодателство не позволява нито да преследваме проституцията, нито да я оставим. Държавата трябва да реши за себе си - забранена или не е тази дейност".
Според него, ако се създаде подобен закон, той ще бъде полезен в няколко направления; "ще позволи да се преследва това, което определим като забранена проституция; ще се нанесе удар върху паричните потоци на организираната престъпност, като по последни данни приходите от подобна дейност са по-големи от свързаните с наркотици, а в същото време ще допринесе до насочването на тези приходи (вече легални) към държавата; ще даде възможност за въвеждане на по-стриктен здравен контрол; ще позволи да извършваме по-сериозно наблюдение върху участието на непълнолетни и малолетни".
Опасенията на Росен Димов са, че "ако законът не се напише качествено, вместо регулиране на проституцията ще се стигне до регулиране на сводничеството".
В интервю за "Капитал", публикувано миналата седмица, главният прокурор Борис Велчев каза, че е противник на легализирането на проституцията.
Мотивите му са, че: "легализирането на проституцията ще доведе до насърчаването й. Ще позволи на мутрите, които и сега стопанисват публичните домове, да го правят открито и да си изперат парите. Ще се стигне до разрастването на тази индустрия. Аз някак си не искам това, защото то непременно в българските условия означава експлоатация", заключава Борис Велчев.
На пресконференцията след първата среща на работната група по законопроекта нейният двигател заместник-министър Камен Пенков казва, че самите сводници ще изчезнат и криминогенната обстановка ще се успокои.
Само че Маноела Грозданова, програмен директор на UNAIDS за България, смята, че очакването "криминалните структури и мрежи да изчезнат благодарение на такъв закон е неоправдано". Според нея още сега трябва да бъдат чути всички страни, зададени колкото се може повече въпроси.
"Това още не е направено, а да не говорим за отговорите. Вместо да се конституира една работна група, трябва да се обсъди ситуацията с организациите, които работят с проституиращи, с представители на самата професия, какво е общественото мнение за такъв закон, а полицията готова ли е да окаже защитна и подкрепяща роля, казва Грозданова. Аз лично имам толкова много въпроси, преди да кажа за или против закон, камо ли какво трябва да съдържа той."
И наистина, от МВР признават, че още нямат представително проучване за спецификата на проституцията в страната, нито за отношението на българите към легализирането й.
И тук идваме до най-съществения въпрос:
Какви ще са целите на бъдещия закон
Според Янита Тончева туристическият бизнес "зависи от това как изглежда България и нейното лице не трябва да са проституиращите по улици, паркове, хотели... Особено когато те са агресивни, вулгарни, нелицеприятни".
Светослав Спасов от Комисията за младежта и спорта независимо от Тончева също смята, че проституиращите трябва да се приберат от улиците, защото "не е нормално те да са лицето на България".
Ако целта на подобен закон действително е само да "изчисти улиците", той несъмнено ще успее да го постигне. Рискът, като изключим онзи, че мутрите ще си изперат парите, е, че ако се лицензират само публичните домове и работещите в тях, сводниците и момичетата на най-ниското ниво ще намерят начин да останат в бизнеса, като вече под ударите на закона ще се крият дори от неправителствените организации, които им раздават презервативи и им правят медицински изследвания.
Така ще предлагат по-ниска тарифа и по-висок здравен риск. По същата логика, ако целта на закона е събиране на данъци, приходите няма да са смайващи. Въпросът е дали такъв риск си заслужава да бъде поет.
Ако все пак закон има, компромисно решение е да се легализира и уличната проституция, като в градовете се обособят "зони на толерантност", където тя да се практикува. Каквото и да е решението обаче, то трябва да бъде взето след широк обществен дебат.
Има и принципен въпрос. Според официални данни във Великобритания има 80 000 души, ангажирани в проституцията, повече от девет на всеки десет са потребители на наркотици, огромна част от тях са жертви на секстърговия от детството си. Ако е решила да се занимае с проституцията, това също са проблеми, които държавата трябва да адресира.
Практиките
Проституцията е забранена със закон в Италия, Франция, Ирландия и Швеция. Швеция е първата страна в Европа, която третира клиента като престъпник, а проституиращото лице като жертва.
Резултатът е сериозен спад в броя на проституиращите. Главна роля за тези резултати обаче изиграва финансирането на програми за помощ на жените на улицата.
В други страни проституцията се счита за разрешена поради липса на забранителен регламент. В Испания се предвиждат наказания само за сводничество. В Чехия проституцията сама по себе си не е забранена, доколкото не се извършва пред други лица или на публично място.
Държави, в които проституцията е изрично разрешена, са Германия, Холандия и Гърция.
В Холандия проститутките се считат за самонаети търговци и плащат данъци. Имат право на здравни и пенсионни осигуровки. Въпреки легализацията там броят на нелегално проституиращите не спада. Повече от три четвърти от тях са от Югоизточна Европа. Оттук следва, че трафикът на жени и проституцията са неразривно свързани.
