Б лагоприятна макроикономическа конюнктура, висока инвестиционна активност и подобряването на доходите и заетостта. Това отчита в анализа си за състоянието на икономиката и посоката на икономическата политика в България към средата на мандата на правителството "Индъстри уоч". В доклада на консултантската компания се посочват още следните изводи:
Общо състояние и риск
- Средата на мандата отбеляза началото на 11-та година на политическа и макроикономическа стабилност в България;
- От средата на 2005 до средата на 2007 г. общият публичен дълг е намален от 33,5% до 20,5 % от БВП;
- Всички големи рейтингови агенции повишават кредитния рейтинг на правителството за последните две години.
Показатели за икономическа динамика
- Инвестициите нарастват с реални 45% за периода 2005-2006 г.
- За последните 12 месеца до юни 2007 г. общият приток на външен капитал към страната е 6,3 млрд. евро, при 2,6 млрд. две години по-рано.
- Заетостта нараства с 245 000 души между средата на 2005 и средата на 2007 г., като коефициентът на заетост (делът на хората в трудоспособна възраст, които работят) достига 61,6% (при 56,2% през 2005).
Това го прави по-висок от Словакия, Полша, Унгария, Гърция и Румъния, макар и по-нисък от повечето страни от Западна Европа.
- За година и половина (от края на 2005 досега) 38 000 домакинства са получили достъп до жилищно кредитиране.
- Подобряването на заетостта, повишаването на продуктивния потенциал на икономиката, увеличаването на реалните доходи и развитието на финансовото посредничество се отразява благоприятно върху спестяванията на домакинствата. През последните две години стойността на финансовите активи на населението расте в диапазона 25-28% годишно.
- Броят на българите, които пестят за допълнителна пенсия, доближава 3,3 млн., като за две години средните средства по индивидуалните партиди са се увеличили със 70%.
- Брутната добавена стойност (БДС) в неаграрния бизнес сектор расте с близо 15% средно на година от средата на 2005 г. насам. Заетостта в него нараства с 5,7% годишно по последни данни.
- Средната производителност на труда (брутната добавена стойност на един зает) в неаграрния бизнес расте с над 9% годишно, измерена в евро, през последните две години, за да достигне близо 8900 евро годишно на един зает към момента.
- За последната година (до юли 2007) ръстът на кредита за нефинансовия сектор - фирми и граждани, достига близо 50%. Кредитният ресурс, отпуснат от местни банки, с който оперират фирмите, е нараснал с 55%.
- Благоприятната макроикономическа конюнктура, високата инвестиционна активност, подобряването на доходите и заетостта са част от факторите, които обясняват бързият ръст на кредитите за нефинансовия сектор, въпреки административните мерки за регулиране на тази експанзия.
Фискална политика
- Правителството реализира значителни бюджетни излишъци в резултат на повтарящо се преизпълнение на приходите.
- За две години бяха увеличени акцизите, при намаление на преките данъци.
- Корпоративният данък беше намален от 15% на 10% през 2007 г., а осигуровките бяха намалени с шест пункта през 2006 г.; обещано е намаляването на осигуровките с още три пункта през октомври и въвеждане на плосък данък върху доходите от 10% от 2008 г.
- Въпреки това приходите в бюджета надхвърлят 40% от БВП и поддържат създаването на бюджетни излишъци. Това позволява по-смело намаляване на данъците дори без нужда от съкращаване и реформи в разходните политики.
- Съществува риск от увеличаване на осигурителната тежест чрез рязко повишаване на максималния осигурителен доход и задължителни минимални осигурителни прагове - подобни планове трябва да се преосмислят при разглеждането на бюджета за 2008 г.
- Същевременно трябва да се продължи и да се засили процесът на преструктуриране на бюджетните разходи към приоритетите на ЕС - чрез увеличаване на разходите за инфраструктура, околна среда, образование и инвестиции в човешки капитал и знание и оптимизиране на разходите за традиционните "публични услуги" - отбрана, вътрешен ред, здравеопазване, училищно образование, субсидии.
Микрополитики, престуриране и ефективност
- В средното образование бяха направени важни стъпки към оптимизиране на ресурсите, заети в него - броят на заетите например е намалял с около 5000 души. В начален етап е въвеждането на диференцирано заплащане на учителите, което ще донесе по-силни стимули за качествено образование и по-високи доходи на значима част от преподавателите.
- При финансирането и управлението на здравните услуги по-сериозните реформи предстоят. Засега няма воля за премахване на монопола на НЗОК при задължителното осигуряване, както и яснота как може да се "освободи" ресурс за осигуряване при допълнителни (различни) пакети здравни услуги.
- Продължава приватизацията в енергетиката, макар и в някои случаи (като с ТЕЦ Бобов дол) да е налице отказ или отлагане от взимане на политически решения за подкрепа на процеса.
- Завърши концесионирането на летищата във Варна и Бургас, което отвори пътя на частни капитали към тези важни за туризма инфраструктурни обекти. Същевременно въпреки изразената воля за концесионирането на основните автомагистрали, което ще позволи "освобождаване" на данъкоплатците от значителни инвестиции, засега нови сделки няма.
- Правителството изрази воля за приватизация на значима част от 115-те фирми в "забранителния списък за приватизация". Това ще промени облика на българската икономика, особено в сфери като ютилис индустриите, като бъде отворен пътя за частни капитали в области, досега считани за държавен домейн. Въпреки това обаче важни решения като продажбата на "Булгартабак" се отлагат.
Пазар на труда
- Имайки предвид спада на безработицата, правителството ще ограничи достъпа до социални помощи през 2008 г., с което ще насърчи търсенето на работа от бенефициентите на социални програми.
- Въпреки лекото свиване на публичния сектор той продължава да заема близо 14% от общата заетост в страната. В държавни предприятия са заети още около 8%, което блокира ценен ресурс за пазара на труда.
- От началото на мандата си правителството предприе поредица от повишения на минималната работна заплата (общо с 20% за периода 2005-2007 г.). Планират се нови увеличения - до 250 лв. в края на мандата.
Прекаленото използване на този административен инструмент обаче крие потенциален риск от блокиране на процеса на създаване на регистрирана заетост.
- Съществен риск за икономическия растеж крие и необоснованото увеличаване на заплатите в публичния сектор. На макроравнище резултатът от такава политика ще бъде понижаване на инвестициите, увеличаване на цените (при монополите) и повишаване на държавните субсидии, което би елиминирало сравнителните предимства на България в дългосрочен план.
