П рекрасни са. И виж, все едно се усмихват - това е дочутата реплика, с която русо момче с очила тихо се навежда към дългокосото момиче до него. "И са някъде от XIII век", добавя авторитетно то.
Разговорът е на английски, а поводът - лицата от стенописите в Боянската църква. Малко по-късно от уредника й Белчо Балчев разбираме, че момчето идва тук за втора поредна година и има изключителен интерес към църквата.
"Най-уникалното са стенописите - проф. Григор Григоров, ангажиран с реставрационните дейности, слиза от скелето и подава ръка - изключителен художник е бил боянският майстор. Те са от Средновековието, XIII век, а са пластични, направени като съвременна живопис и напълно извън канона на времето."
Инициативата за реставрация
на ценния български паметник, включен под номер 42 в листата на ЮНЕСКО на паметниците на културата със световно значение, възниква по време на конкурса "Сграда на годината" в края на 2005 г. Генералният спонсор - фирма "Еuromarket Group", предлага едновременно с конкурса за съвременни сгради да се организира и друг - за вечните сгради на България. Носител на първия такъв приз е Боянската църква.
Идеята на организаторите е на доброволен принцип хора от бизнеса всяка година да даряват средства за възстановяването на изключително ценни български паметници. Според експерти от Националния исторически музей (НИМ), който е принципал на църквата, за завършването на реставрацията й са необходими 150 000 лв.
Първите дарители са "Euromarket Construktion" и вестник "Строителство. Градът". След тях в инициативата се включват над 30 фирми и частни лица и на 13 март (след 9-годишно прекъсване) реставрацията започва. Досега са събрани близо 90 хил. лева.
Мотивите на бизнеса
да участва в това начинание си приличат. "Това беше най-бързото и емоционално решение, което съм взел, откакто се занимавам с частен бизнес - обяснява Недялко Бараков от фирма "Ниралекс". За мен тази църква е символ не само на българската, а и на световната цивилизация, а истинска реставрация не й е правена десетилетия.
"Искахме да помогнем за реставрирането на един от малкото цялостно запазени средновековни паметници", аргументира се друг от дарителите - Ангел Чорбаджийски, управител на фирма "Софтбил".
За арх. Георги Коларов от "Булгарконсулт" жестът е и професионален: "Имам отношение към сгради заради професията ми, а това е не каква да е сграда, а Боянската църква."
Проблемите
посочва проф. Божидар Димитров, директор на НИМ. Според него извън желанието за доброволни дарения (какъвто е случаят с Боянската църква) бизнесът е предпазлив да инвестира в проекти по опазването на паметниците на културата, защото няма адекватно законодателство. Според него държавата трябва да определи около 200 паметника на културата, за които тя да се грижи, а другите да могат да бъдат отдавани на дългосрочна концесия при ясни условия.
"Сега бизнесът не знае какво защитава неговия интерес, в случай че добросъвестен инвеститор намери археологическа находка в собствен имот", допълва Венета Кръстева, издател на вестник "Строителство. Градът" и организатор на конкурса "Сграда на годината".
Според Боряна Радева, инициатор на сдружение "Етерна", което се ангажира с инициативата по реставрация на Боянската църква, "бизнесът, от една страна, е склонен да влага средства в подобни благотворителни каузи, от друга, има резерви, защото има недобро взаимодействие между негови представители и институциите".
"Законодателството е старо и не урежда правата и отговорностите към паметниците на културата, открити в частни имоти, а процедурата по консервиране на открития паметник е неясна и бюрократична", обясняват инвеститори, с които "Капитал" разговаря. Упреците са отправени към Националния институт за опазване на паметниците на културата (НИПК), който е ведомството, отговорно за недвижимите архитектурни паметници. "Назначава се комисия, която да определи какъв е паметникът, след това започва археологическо проучване за сметка на инвеститора", обяснява процедурата Георги Угринов, директор на НИПК, но на въпрос колко години може да отнеме това отговаря: "Всичко е условно."
Като друг проблем инвеститорите посочват ниските данъчни облекчения в областта на културата, които не стимулират големи дарения.
