Д вете страни кандидатки за членство в ЕС България и Румъния са основните получатели на преките чужди инвестиции (ПЧИ), насочени към Югоизточна Европа.
Това се посочва в представения днес Световен доклад за инвестициите за 2005 г. на ЮНКТАД (UNCTAD.org), озаглавен "Транснационалните корпорации и интернационализирането на научноразвойната дейност".
Рекордните 5 млрд. долара, получени от Румъния, се дължат частично на приватизацията на нефтопреработвателната компания "Петром" (Petrom) и купуването й от австрийската OMV, информират от пресцентъра на ПРООН за България (UNDP.bg).
У нас "Телеком Аустрия" купи мобилния оператор "МобиТел", а американската "Вива Венчърс" придоби мажоритарния пакет от БТК.
За четвърта поредна година преките чужди инвестиции в Югоизточна Европа и ОНД се увеличават, като достигнаха най-високия си досега размер от 35 млрд. долара, се посочва още в текста.
Предполага се, че в краткосрочен план този ръст ще се запази.
В новата група, използвана от доклада, влизат 19 държави от Югоизточна Европа. Освен страната ни това са:
Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора, а от ОНД - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Република Молдова, Руската федерация, Таждикистан, Туркменистан, Украйна и Узбекистан.
Само три от 19-те държави са получили ПЧИ, по-малки по размер спрямо 2003 г. Те са концентрирани най-вече в пет държави, които взети заедно дават 81%: Азербайджан, България, Казахстан, Румъния и Руската федерация.
При страните от ОНД инвестициите от чужбина се движат най-вече от проекти в добивния сектор, обособено нефта и природния газ, констатира докладът.
Причина за това са добивът на нефт и природен газ в Русия и особено проектите на остров Сахалин в Далечния изток.
ПЧИ в Русия за 2004 г. бяха допълнително подсилени от завръщането на руски капитали от Кипър и Люксембург, пише още в текста.
Положителен ефект за Азербайджан имаше съчетанието от високи цени на петрола и перспективата за предстоящото откриване на петролопровод, свързващ столицата Баку с турското средиземноморско пристанище Джейхан.
И двата фактора активизираха притока на ПЧИ към петролния сектор в Азербайджан, посочва докладът. В Казахстан увеличението в ПЧИ доведе до 16-процентно увеличение в добива на нефт и газ миналата година.
Новата група от Югоизточна Европа и ОНД замества предишната категория на страните от Централна и Източна Европа, осем от които се присъединиха към ЕС миналата година и така бяха прекласифицирани като развити страни.
Чуждестранните инвестиции на страните от Югоизточна Европа и ОНД
спаднаха леко
минлата година след две години на нарастване.
Докладът свързва този спад с по-слабата активност при чуждестранните инвестиции на руските транснационални корпорации (ТНК), които дават около 99% от общите ПЧИ, осъществявани от региона.
Тази понижена активност от своя страна отразява променящите се отношения между руската държава и националния бизнес сектор, който реагира с по-бавни инвестиции в чужбина.
Руските ТНК често се насочват към проекти в добивната сфера в други страни от ОНД.
Списъкът на най-големите нефинансови ТНК
на Югоизточна Европа и ОНД се оглавява от две руски фирми от добивната сфера "ЛУКойл (нефт и природен газ) и "Норилск Никел" (минна промишленост).
Следват ги "Новошип" (Русия, транспорт), "Плива", (Хърватска, фармацевтика) и "Русал" (Русия, добив на руди).
Очаква се регионът да продължи по пътя на растежа
Докладът прогнозира запазване на растежа на чуждестранните инвестиции в Югоизточна Европа и ОНД в близко бъдеще въз основа на това, че със своите конкурентни работни заплати Югоизточна Европа и Украйна в частност ще привличат все повече инвеститори, които се надяват да максимизират ефективността и да минимизират разходите на своите експортно ориентирани проекти.
Подобна прогноза се базира и на очакванията, че високите цени на петрола и природния газ ще насърчат още инвестиции в богатите на нергоносители държави от ОНД.
Освен анализ на тенденциите в ПЧИ по света докладът съдържа и специален раздел по темата за транснационалните корпорации и интернационализирането на научноразвойната им дейност.
Цифри и факти
648 млрд. долара е общата стойност на световните преки чуждестранни инвестиции през 2004 г. (с 2% под нивата от 2003 г.).
САЩ продължават да бъдат най-големият получател на ПЧИ в света като непосредствено след тях се нареждат Великобритания и Китай.
България и Румъния са основните получатели на ПЧИ, насочени към Югоизточна Европа.
През 2004 г. притокът на ПЧИ към страните от Югоизточна Европа и ОНД за четвърта поредна година отбеляза увеличение и достигна най-високия си досега размер от 35 млрд. долара, като в краткосрочен план този ръст вероятно ще се запази.
В този регион ПЧИ са концентрирани в пет държави, които взети заедно дават 81%: Азербайджан, България, Казахстан, Румъния и Руската федерация.
Руските транснационални корпорации (ТНК) дават около 99% от общите ПЧИ, осъществявани от региона.
ПЧИ във всички нови страни-членки на ЕС се увеличи до 20 млрд. щ. д., което е с почти 70% повече спрямо 2003 г. , като най-голяма част от тези инвестиции са получили Чехия, Унгария и Полша.
Най-големите инвеститори в тези държави са фирми със седалища в страни-членки на ЕС като Австрия, Франция, Германия и Холандия. ПЧИ в Евросъюза като цяло, включително в новите страни членки, през миналата година спадна с 38% до ниво от 216 млрд. долара.
Притокът на ПЧИ към развиващите се страни се е увеличил с 40%, достигайки 233 млрд. долара, което е второто най-високо ниво, регистрирано досега, докато потоците към развитите страни са се понижили с 14%, спадайки на 380 млрд. долара.
Приблизително 36% от всички ПЧИ през 2004 г. са били към развиващите се страни.
Транснационалните компании са доминиращото действащо лице на световната научноразвойна дейност. През 2002 г. те дават почти половината от общо 677 млрд. долара, изразходвани в световен мащаб за научноразвойна дейност и повече от 2/3 от цялата научноразвойна дейност на стопанския сектор.
Средствата, заделяни за научноразвойна дейност от част от най-големите корпорации са по-големи по размер от тези на много държави.
Така например всяка от корпорациите "Форд", "Пфайзер", "Даймлер Крайслер", "Сименс", "Тойота" и "Дженеръл Моторс" е разходвала над 5 млрд. долара за научноразвойна дейност през 2003 г.
Сред развиващите се икономики само Китай, Република Корея, китайската провинция Тайван и Бразилия имат по-високи стойности на средствата по това перо.
Големият бизнес изнася все повече своята научноразвойна дейност в чужбина, посочва докладът на ЮНТКАД.
