Лобизмът

Н ай-малко 15 хил. лобисти гравитират около европейските институции в Брюксел. Те представляват различни групи, чиято цел е да повлияят при изработването на европейските директиви.

Лобистите в Брюксел са буквално навсякъде: в адвокатските или консултантските кантори, във федерациите, в синдикатите, в неправителствените организации.

Представени са и всички интереси - на автомобилни производители или на някоя от европейските области, на представителите на религиозните изповедания и т.н.

Лобирането в Брюксел е като черна дупка, смята Пол де Клерк от коалицията на няколко неправителствени организации EU-Alter. Затова още преди две години бе лансирана инициатива за прозрачност. Целта бе всички лобисти да се регистрират и да се създаде Кодекс на поведение.

Идеята на инициативата бе лобистите да бъдат подтикнати да обявят за кого работят и с какви финансови средства разполагат. Миналият вторник законодателната комисия на европарламента се обяви отново за строги правила за работата на лобистите.

Депутатите от комисията одобриха доклада на финландския депутат Александър Щуб. Според него всички лобистки организации трябва да разкрият източниците на своето финансиране.

Регистрацията на лобистите трябва да бъде задължителна и членовете на Европейския парламент, по-специално докладчиците, също трябва да съдействат за това дейността на лобистите да стане по-прозрачна. А не какво бе досега, всичко да е на доброволни начала.

Съгласно предложението на Щуб регистърът обаче трябва да остане доброволен, защото в противен случай ще може ли например някой от земеделския съюз в Полша, например, просто да дойде и да се срещне с член на Европейския парламент, ако регистърът е задължителен?

Или ще трябва да мине през цялата процедура по регистриране? Това би могло да отиде прекалено далеч... Ако искате обаче да бъдете сериозен лобист, то тогава така или иначе ще се регистрирате, убеден е Щуб.

Лобистите в Брюксел са от изключителна важност.

Всеки член на Европейския парламент се нуждае от известна мрежа. Важността на мрежата е, че се предоставя и обменя информация. От тази гледна точка лобистите са необходими с оглед на осъществяване на законодателния процес.

Ако например се занимавам с тема, свързана със скоростомерите на двуколесни и триколесни моторни превозни средства, би било смешно да кажа, че съм специалист по темата, обяснява финландският депутат.

Лобиране има не само в европейските институции, а и на национално ниво. В Полша действията на групите за натиск също не са много прозрачни.

Преди две години в Полша влезе в сила закон, чиято цел е да се спре корупцията в парламента. "Забравено" е например куфарче с пари в кулоарите на полския Сейм, което не потърсено от никой, пише в доклад на Световната банка, според който в Полша до преди няколко години е можело да се купи закон срещу 400 хил. евро - все тревожни сигнали, сочещи за корупцията по високите етажи на властта.

Последният случай бе т.нар. афера Марек Дохнал. Той е лобист, срещу когото започна процес и който между другото е обвинен, че е подарил на депутата социалдемократ Анджей Пенчак луксозен мерцедес и мобилен телефон.

Законът от март 2006 г. урежда достъпа на лобитата до парламента. Те трябва да се записват в официален регистър, тъй като в противен случай рискуват глоба до 13 хил. евро.

В същото време лобистите могат да се явяват в парламента и да излагат аргументите на групите, които представляват като преди това подават искане две седмици преди деня на изказването.

Въпреки многобройните скандали за корупционни практики по високите етажи на властта българският проектозакон за лобизма "отлежава" в парламента от 2006 г. насам.
"Отлежава" и проектът, изготвен от гражданския съвет към антикорупционната комисия в парламента. Затова остава непонятно поведението на властта, което декларира, че има воля да се пребори с корупцията, но от друга страна лобистката дейност остава нерегламентирана.

Известно е, че лобистката дейност е един от източниците на политически корупция. В момента ситуацията е такава, че един разумен бизнесмен може да си спести парите за лобистка дейност и би направил директно дарение на дадена партия, нещо, което е позволено от закона.

По този начин той си спечелва в лицето на тази партия или нейните представители на властта доверени партньори.

Основният проблем в България не са лобистите като посредници, а самите партии и бизнесът. Техните отношения не са проблем заради отсъствието на лобистки фигури в класически вариант, познат от европейската и американските политическа система.

Отношенията между политици и бизнесмени у нас се базират на практики, които те сами са развили помежду си и които им вършат работа. Много от българските партии действат като фирми.

Финансовите въпроси се движат изцяло от ръководството на партията. Въвеждането на лобисти като "фасада на фасадата" със сигурност ще се възприеме от бизнеса като гаранция, че нещата ще останат такива, каквито са, отбелязва в свой анализ си Даниел Смилов, програмен директор от Центъра за либерални стратегии.